Курт капан за Реформаторския блок

Чета, че Реформаторският блок имал трима фаворити за "Дондуков" - ген. Съби Събев, Гроздан Караджов и Трайчо Трайков. Проф. Герджиков и ген. Гяуров се оттеглили. Скулпторът Велислав Минеков разочаровал някои от партиите с крайните си позиции. Тези, които ни четат от по-отдавна, знаят, че колчем стане дума за три варианта, три възможности, три алтернативи и други подобни троици, ние винаги се позоваваме на опита на г-жа Мюлерова, която въпреки трите ключа за клозета веднъж се насрала в коридора. Ген. Събев е напълно неизвестен. Гроздан Караджов е по-известен, но е спорно дали печели от това. Същото важи и за Трайчо. Та каквото ще става, ще стане в коридора.
 
Из делниците на един луд
 
 
През изминалата седмица Радан Кънев за пореден път констатира, че РБ съществува само номинално. Ентропията в Блока е видима отдавна, но сега особено впечатлява на фона на процесите в другите партии. Патриотичната нива се комасира. Волен Сидеров и Валери Симеонов, които до вчера воюваха на кило кръв, успяха да загърбят миналото и да се обединят около кандидатурата на Каракачанов. Не че имат шанс да спечелят, но поне ще се преборят за по-достойно представяне. Лявата нива също се окрупнява. Социалистите простиха ренегатството на Първанов и се прегърнаха сякаш нищо не е било. И ако някой има шанс да пребори ГЕРБ и Борисов, това са те. Разбира се, при условие че Борисов иска да бъде преборен. Само десните продължават с безсмисленото упражнение да си връщат електоралната собственост в реални граници. И са напът да потвърдят извечната истина, че в българската политика вътрешнопартийните битки винаги са били по-яростни от междупартийните. Всъщност отдалеч ми е трудно да преценя дали реформаторските лидери се мразят силно, но е сигурно, че не се обичат.

Синкопното поведение на Радан Кънев уморява и колегите му в РБ, и оределия електорат на Блока. Кунева си изхруска поезията. И заприлича на една от героините на Селин, за която той казва: „Под стряхата на забележителната си словоохотливост и на незабравимия си темперамент тя бе приютила няколко прости, хищни и благочестиво меркантилни намерения”. За „благочестиво” може да се поспори… НПСД на Корман Исмаилов не издържа теста „Бююк” и разкри същността си на пета колона на Ердоган. Касим Дал, вторият човек (а може да е и първият!) в НПСД, която е част от РБ, отиде на митинга в подкрепа на Ердоган в Истанбул, на който турският президент обеща връщане на смъртното наказание. И написа във ФБ: "Около себе си виждам огромна вълна от хора, тръгнали да защитават Свободата! Всички, които подкрепят демокрацията, са тук!". После зам.-председател на НПСД, забравих му името, остро се дистанцира от декларацията на РБ по случая Бююк. За Ненчев могат да се кажат няколко добри неща, но другите са повече. Убеден евроатлантик на вербално ниво, на практика той е безропотен изпълнител на шизофренната политика на Борисов на „завой към Русия в рамките на НАТО”. Ненчев дори се обяви за обща кандидатура за президентските избори между РБ и ГЕРБ.

Кого забравих? А, Лукарски. Но него е най-добре наистина да го забравим, все едно не го е имало.

И така за няма и две години Реформаторският блок загуби и основанията за съществуването си, и смисъла, и целите си. И днес е изправен пред жестокия факт на собствената си недействителност. Формално Блокът съществува, но реално го няма. Съществува като фирмата „Рога и копита” на великия комбинатор, зад която няма активи. Има само зицпредседателят Фунт… Ако някой от тях по случайност разгърне предизборната платформа на Блока, учуден ще остане колко малко общо има тя с това, което днес правят.

Като че ли Христо Иванов беше последното камъче в обувката. Изтръскаха го и рахатясаха. След неговата оставка всички си отдъхнаха. Затихнаха всякакви опити за съдебна реформа. И заработиха дружно. Е, „заработиха” е само метафора, сещате се. Някой педант би употребил думата „симулират”. От програмата за широки и народополезни реформи, с която тръгнаха, не остана нищо. Кунева клати някакъв безсмислен закон за корупцията по висшите етажи, който ще проработи, когато цъфнат налъмите, и с това се изчерпват реформаторските напъни…

И ако трябва да се сложи епитафия на РБ, то тя би звучала така: Безславно потънаха в статуквото.

„Отдалечи ногата си от злото, защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.” (Притчи Соломонови, 4:27) За съжаление, явно Господ е зае*ал десните пътища. Прости ми, Господи, богохулството… Или може би самите десни ги изоставиха. Подобно на гиляките на Чехов, които и до днес вървят през тайгата, газят през крайпътните тресавища, дори и там, където има прокарани пътища.
И така, на избори като на сватба. Чужда сватба. От страната на булката, ако ме разбирате. Кандидат няма, идеи няма, електорат няма… Има само петима банкрутирали лидери. И въпросът е кое ще бъде по-голям срам? Дали да се явят с някое от куците кончета и да покажат, че и това, дето е било, вече го няма. И безславно да се прикрепят към Борисов на втория тур, ако се стигне до такъв. Алтернативата е да се откажат от собствен кандидат и под някакъв (народополезен!) претекст да подкрепят Борисов още сега.

Работата е курт капан, няма достоен изход. Ако нещо в идеите на Реформаторите изглеждаше що-годе стабилно, то това беше проевропейската и атлантическата им ориентация. Но ще се наложи да жертват и тези последни базисни ценности, ако подкрепят Борисов. Независимо дали неговата ревизия на отношенията с Русия е искрена или предизборна. Това според мен е единствената загадка около предстоящите избори. Дали реверансите към Русия са опит на Борисов да яхне сантименталното русофилство на обикновения българин и на гърба му да доплува до другия бряг на „Дондуков”. Или по този начин придава легитимност на една прокремълска политика и прокарва пътя на кандидата на АБВ-БСП. Борисов не за пръв път договаря президентския пост с Първанов. Малко преди изборите през 2006 г. червеният социолог Юри Асланов написа: “Ако Борисов не се кандидатира за президент, Първанов може да отиде на море”. А ако се кандидатира, Първанов отиваше на кино или някъде другаде, но не и в президентството. Но Борисов не се кандидатира. Споразумяха се. Цената остана тайна за българите.

Но каквото и да направи Борисов, Реформаторите не ги засяга. Те са извън голямата игра. Подхвърлиха им кокалчета, за да се джафкат и залисват. И прахосаха безотговорно и малкото истина, артисала от 2014 г. Изгризкаха си бъдещето.

В един филм героят, печен картоиграч, обясняваше, че най-лесно му е да играе с политици. Защото политиците искат всичко веднага. Те не са способни да загубят ръка, когато имат силни карти, нито да блъфират, когато имат слаби. Те искат да печелят, тук и сега. И понякога печелят ръка, но винаги губят играта.

Разбира се, ние подхождаме към Реформаторите много щадящо, като предполагаме, че те са тръгнали от идейни позиции, искрено са желаели реформите, но животът, както казват поетите, ги е сломил. Правим го не за друго, а за да поддържаме тлеещото огънче на социофила в себе си. А истината може би е в това, че те наричат идеализъм „собствените си облечени в големи думи малки инстинкти”. Някак прекалено бързо, още с допира до властта, започват личностните метаморфози. Знаем, че политиката у нас развращава, но скоростта, с която това става, предполага изначална готовност