Още е твърде рано за задълбочени анализи на изборните резултати, но все пак могат да бъдат направени някои съществени изводи. Да започнем оттам, където свършихме в миналия брой. Че благодарение на острата конфронтация на ДПС и ДОСТ по отношение на Турция на тези избори ще получим недвусмислени доказателства за настроенията на туркоезичното малцинство у нас. Те ще бъдат нещо като тест за лоялност на българските турци към българската държава. Слава богу, българските турци не се подведоха по тамагочито на Анкара –Лютви Местан. ДОСТ спечели изборите в Турция, но не и в България. Разбира се, лоялността едва ли е единствената мотивация. ДПС е много силна в смесените региони и наистина раздава порциите.
От друга страна, изборите малко пооскубаха перата на Доган и той няма да се надува вече като паун в размножителен период. ДПС, макар и с малко, отстъпи на Патриотите и вече е четвърта политическа сила.
Но най-важният извод, който трябва да направим от изборите, е, че европейската ориентация на България е подкрепена категорично. Тук трябва да броим избирателите на ГЕРБ, избирателите на десните нанопартии (РБ, „Нова република“ и „Да, България“), а също и избирателите на ДПС, която поне на вербално ниво никога не е поставяла под съмнение евроатлантическия избор на страната ни. "Ню Йорк Таймс" написа още в понеделник: „Изборите в България са разочарование за Путин… българите все още виждат бъдещето си в ЕС…“. От българите в чужбина най-много са гласували за ГЕРБ - 24.67%. Двойно повече, отколкото за БСП. Защото тази чужбина е главно в ЕС, не в Евразия.
В тази връзка може да се направи и индиректен извод за българското русофилство. Което е силно на емоционално равнище, но когато става дума за прагматични решения, се ограничава до под една трета от активните избиратели. БСП не успя да различи тези две страни на монетата и пусна в обращение екстремисти като проф. Иво Христов. Според мен той е от тези, на които с предимство трябва да се изкаже персонална благодарност за загубата на изборите. Веднага след Корнелия Нинова.
Все пак загубата на БСП е относителна. Партията можеше да спечели изборите и от тази гледна точка говорим за загуба. Но в сравнение с предишните избори червените имат 450 хил. гласа повече, почти двойно.
Икономическият популизъм, представен от партия „Воля“ на Марешки, получи приличен шамар. „Воля“ влезе в парламента, но е далеч от това да стане значим фактор в българската политика. Начинът, по който беше конституирана тази партия, ме кара да мисля, че те ще бъдат лесна плячка за големите парламентарни групи. Ще се продават и на дребно, и на едро, и ще бъдат разпаднати при първия случай, когато това стане необходимо на големите играчи.
Изборните резултати поставиха на мястото им и националпопулистите в лицето на "Обединени патриоти" (НФСБ, ВМРО, "Атака"). След президентските избори, където взеха 650 хил. гласа, те се размечтаха, започна да им се привижда как едва ли не на парламентарните избори ще ги удвоят. Но явно избирателите, склонни да подкрепят крайните (а понякога и направо екстремистки) решения, които предлагат Патриотите, са ограничени в рамките на до 10%. На тези избори трите партии получиха дори по-малко гласове, отколкото взеха поотделно на парламентарните избори през 2014 г. Тогава взеха 387 363 гласа, а сега за тях са гласували 318 512 избиратели. Това е почти колкото получи „Атака“ през 2005 г., когато национализмът у нас за пръв път се конституира в партия. Тогава партията на Волен взе 296 848 гласа. Явно това е максимумът на националпопулизма у нас. Просто сега са се завърнали тези, които Волен успя да разгони през годините с неадекватната си политика и раблезианския разгул. Волен умее да пасе зайци с тъпан като никой друг. Неслучайно в коалицията го държат зад завесата. Почти не се появи през цялата кампания.
Разбира се, когато оценяваме спада в представянето на икономическия популизъм и националпопулизма, трябва да имаме предвид, че големите партии набързо приватизираха част от идейния им арсенал. Годните за масова употреба популистки и патриотарски решения станаха част от програмите и на ГЕРБ, и на БСП, че дори и на десните партии. Това е най-естественият и безболезнен начин да се изживее популизмът. Както пише френският социолог Мишел Виевиорка, еколозите вече не постигат особени резултати на изборите, защото днес всички са еколози. Тоест не е необходима партия, за да се отстояват и разпространяват екологични идеи. Днес всички станаха патриоти.
Но като стана дума за шамар, този, който отнесоха десните партии, не може да се сравни с нищо. Личностната несъвместимост между Величко Кънев и Величко Иванов лиши десния избирател от реално представителство в НС. „Премерването на десните пишки“ завърши печално. Моля да ме извините за този израз. И да влезете в положението на един десен човек, който няма реален десен избор сред нароилите се наполеончета. Така и не разбрахме какво раздели тези едноутробни партии. Заедно щяха да са в парламента с приличен брой депутати. Сега дължат на десния избирател поне едно обяснение какво ги раздели.
Защото това беше повече от престъпление, то беше грешка (Талейран). И доколкото „Нова република“ подаде ръка на „Да, България“, но Христо Иванов я отхвърли, дотолкова основната отговорност пада върху него. Аргументите, че искал да гради собствената си физиономия, не издържат. Защото Иванов отхвърли „Нова република“ и се коалира със Зелените. Колкото да загуби и субсидията. Изглежда, че Величко Иванов знае нещо за Величко Кънев, което ние не знаем. Време е да ни го съобщи.
В защита на Иванов може да се каже само, че партията му вероятно щеше да влезе в НС, ако срещу нея не беше хвърлена цяла медийна империя. Буквално беше демонизирана по израза на Цветозар Томов.
Можеше да се търси обединение и с Реформаторския блок. Но то, поне според мен, минаваше през задължителното оттегляне от ръководството на Блока на прославилите се със слугинажа си пред Борисов ръководители като Кунева и Лукарски. Половинчатият отказ на Кунева да се кандидатира за депутат в случая не върши работа. Е, след изборната катастрофа целият политически съвет на РБ подаде оставка, но кел файда.
Като крайно десетина процента десни избиратели, които отидоха до урните, остават непредставени. Гласовете им ще отидат главно за укрепване на победата на ГЕРБ и засилване на позициите на БСП. А партийните лидери ще седят под опашката на коня и ще четат надписа над НС: „Съединението прави силата“.
Факт: дясното се спомина. Разкъсано като Орфей от вакханките както СДС навремето. Всеки откъсна по нещо и го завлачи нанякъде…
Но, както се казва, най-интересното предстои. В нощта на изборите Борисов каза, че народът е поискал и ГЕРБ е длъжен да състави правителство. Но как и с кого ще го състави, е въпрос, на който вероятно и той няма още отговор. Защото РБ, неговият удобен смокинов лист, остана извън парламента. ДПС, това беше декларирано многократно, не е вариант. И възможностите се ограничават единствено до Патриотите.
Двете партии заедно ще имат 122-123 депутати (95 от ГЕРБ и 27 от ОП.) Твърде несигурно мнозинство. БСП ще има 80 места, ДПС - 26, и „Воля“ - 12.
Въпросът тук е ще преглътне ли ЕНП една обща коалиция на ГЕРБ с Патриотите, сред които е и яростният враг на ЕС и НАТО и отявлен путинист Волен Сидеров? Каракачанов е по-умерен от Сидеров, но едва ли е достатъчно умерен от европейска гледна точка. В ЕП вече се чуха ясни гласове, че ЕС трябва да престане да спонсорира партиите и лидерите, които работят за разпадането на Съюза.
БСП е в още по-незавидна позиция. Дори и да й дойде ред да прави правителство, тя няма опции, освен ако не събере в един кабинет ДПС, Патриотите и Марешки. Но това едва ли е възможно. Май избърза Нинова с категоричната си декларация, че няма да управлява с ГЕРБ. В случая - няма да управляваме с ГЕРБ, означава - няма да управляваме. Жалко, а толкова й се искаше…
В тази сложна следизборна ситуация не би изглеждал немислим вариант, подобен на първото правителство на Борисов – правителство на малцинството с договорена подкрепа на Патриотите и Марешки. (ДПС си го има готово от предишното управление.) Но този път не всичко ще зависи от Борисов. Марешки вече постави условие за участие в управленска коалиция само при реално участие във властта. Дори намекна нещо, че му се ставало премиер…
Много от анализаторите се изказаха, че какъвто и кабинет да се направи от този изходен материал, той няма да просъществува дълго. Но може би това не влиза и в сметките на самия Борисов. Ако той успее (с помощта на Славчо Трифонов) да промени избирателната система, спокойно може да предизвика нови избори след края на Българското председателство и да се надява, че ще се върне в НС със собствено мнозинство. За съжаление, партията на Борисов срамежливо отбягва другия въпрос от референдума – за намаляването на субсидиите на 1 лв.
Който и да състави кабинет, той ще управлява при много силна опозиция. А винаги е добре за управлението опозицията да е силна. Добра новина е също така, че само една от партиите, които не прескочиха бариерата, ще получава субсидия - "Възраждане“. Всички останали партии участват в коалиции и ще трябва да се простят с държавното финансиране и предоставените офиси.
Протестният вот, така одумваното квадратче „Не подкрепям никого", не се състоя. Едва 87 852 българи са се разходили до урните, за да кажат ясно, че никой от този политически елит не е достоен да управлява страната. Явно българският избирател в момента не поставя въпроса за смяната на системата като належащ.
1 коментара
Дидо
2017-04-02 14:29:07
Отговори
Ристо Иванов се издъни не само заради Зелените,а и зарад онези фекалчета,ДЕОС!Който им е чел програмните простотии,знае.С къФ акъл се хвана с тях,за назе е загадка.А това,че отхвърли Радан,е огромен дебилизъм.Много си повярва нещо,ама нищо,още бой ще яде,да си знае.
Поздрави,док.