Божидар Даскалов на 71 г.: Красивата старост е напълно възможна

Божидар Даскалов е роден на 29.08.1944 г. във Варна. Дядо му Стойко Йорданов завършва първия випуск на Духовната академия в Самоков и става учител в родното си село Опицвет, Костинбродска околия. По време на войните за национално обединение като капитан командва рота и загива в боевете край река Брегалница.
Внукът Божидар завършва точни науки - има диплома за инженер и за мениджър с насоченост към селското стопанство. Неговите интереси обаче са многостранни и обхващат на пръв поглед различни територии. Опицвет е екологично чист район, в който вирее всичко, най-вече ценни билки. Любознателният инженер завършва специален фармацевтичен курс, събира и сам сади лечебни растения, приготвя най-различни церове за всевъзможните болежки. В наследствените си земи отглежда екологично чисти плодове и зеленчуци, приготвя всякакви храни от тях. Завършва професионален курс по пчеларство и от години сам произвежда пчелен мед. И не единствено това. В Опицвет инженерът организира над десетилетие „Пикник на черешова градина” в наследствения си имот. Всеки може да присъства без пари и на палатки и да участва в лектории и демонстрации, в разговорите по теми, които трудно могат да се възпроизведат накратко. Като например: бретарианство, наречено по-простичко хранене със слънчева енергия, енергизиране на вода, облъчване на посевни семена с добра енергия, защита на продукцията с хуманни методи срещу вредителите, първа домедицинска помощ, търсене на подземни води, работа с фините енергии, биоземеделие, работа с природните стихии за усъвършенстване и дълголетие и т.н.

- Радетел си на идеята за родовите имения. Какво практически означава това?

- Хиляди поколения преди нас са трупали опит и знания за своето оцеляване. Във физическия свят ние говорим за закон за запазване на енергията, но никой не говори за съхранение и запазване на информацията, още по-малко за родовия опит. В момента се възраждат идеите за създаване на родови имения като пространство на любовта, където растения, животни и хора живеят хармонично. В България даже през турско робство перспективните български родове са имали по 300 и повече декари земя и с цената на тежък труд и железни родови традиции са ги съхранявали за следващите поколения.

Получавал ги е само първородният син, доказал на практика, че е носител на висши физически и духовни качества. Целият род се подчинявал на принципа на единоначалието и в дух на хармония с естествената природа. Всеки род е имал свой духовен водач (светец), свое оброчно място (камък или кръст), на което са провеждали ритуали, свързващи живите представители на рода с техните предшественици. Целта била да се получи информация от натрупания родов опит за вземане на верни интуитивни решения по важни въпроси за физическото и духовно оцеляване на рода.

- Какво е мястото на баба и дядо във възпитанието на внуците в днешното време на пълно отчуждение в семейството?

- В продължение на повече от 30 г. се занимавам с изследване на параметрите на моментното състояние на хуманно насочени и духовно ориентирани личности. Тези параметри могат да бъдат измерени и резултатите да бъдат използвани като програми за развитие и хармонизиране на личности и творчески колективи. Често гледам майки, които не познават нито себе си, нито малките си възможности, а пък са с големи желания, виждам как малтретират собствените си деца. Виждам деца, които при живи родители живеят като сираци, търсещи малко обич и възможност за своята духовна изява на потенциални гении. Детето трябва да се намира под непосредствения контрол на целия добронамерено настроен към него род, особено на дядо и баба, от които да черпи информация за родовата памет и опит, защото през поколение се засилват наследените качества, за съжаление, както добри, така и лоши.

- Твърдиш, че благополучното стареене е напълно възможно, как?

- Изследвайки особеностите на човешкия живот, се натъкнах на една интересна закономерност, характеризираща биоритмиката от 3 последователни цикъла (физически, душевен и духовен) по 7 календарни години, характеризиращи най-уязвимите и много приличащи си възрасти - до 21 г. (възрастта на младостта) и над 63 г. (възрастта на мъдростта). Хората в тези възрасти са най-потърпевшите от надвисналите финансови и демографски катастрофи. Младите, пълни с ентусиазъм и енергия, поради липса на опит да вземат верни решения и липса на пари за качествено образование, се обезверяват. Изкривяват се истинските ценности и се рекламира „мутренската мачовска” реализация, включително и по средствата за масова информация (като „Биг Брадър”, „ВИП Брадър” и прочее), и това възпитава младежта на мързел. Липсата на стремеж у младежите да работят системно и целенасочено над своята съзнателна индивидуална еволюция ги превръща в „загубените поколения”, които осъзнават безсмисленото си вегетиране тук и сега, след втория цикъл от 21 г. пускат своята програма за самоунищожение. Възрастните - често самотни, болни, със срамно ниски пенсии след дългия трудов стаж, унизени, практически са изключени от живота в края на земния си път от тази изкривена цивилизация, вместо техният опит и знания, мъдри решения извън времето и пространството да бъдат прилагани в полза на хармонизиране на обществото.

Във всички древни духовно ориентирани общества е имало ”Съвет на мъдреците”, който се събирал и вземал отговорните решения. Трябва да го има и днес, защото се увеличава процентът на хората над 70 г. Значително старее нацията поради ниската раждаемост. Нищо не спира огромната икономическа емиграция на висококвалифицирани кадри, обучени тук и работещи там, за да изкарат пенсиите на застаряващите икономически развити страни с многократно по-висок от нас жизнен стандарт. Голяма част от съвременните българи ПРОСПИВАТ първия етап от своята земна реализация, който бях нарекъл „Самосъзидание”. Липсва „здравият дух в здравото тяло”, липсва съзнателна работа с естествените природни стихии. В замяна на това се рекламират чужди на нашите традиции методи, как да направиш планини от никому ненужни и несъобразени с нормалната човешка физиология мускули, които няма да доведат до хармонично дълголетие. Освен за продажност, пари, власт и слава не се говори за друго - за истинска духовност, за добродетели. А практиката е да се лекуват последствията, а не причините за болестта с шепи лекарства, струващи половината и повече от пенсията, с продукти на химическата промишленост с надеждата, че ще се случи чудото на излекуването. Метаболитният синдром засяга 40% от населението на България над 60 г., това говори за ниска здравна и физическа култура и липса на самоконтрол.


Даваш за пример своя начин на живот, какъв е той?

- По време на дните на „Зелени планини” в София при възраст 72 г. ми направиха измерване на биологичния параметър за метаболизъм. Апаратурата беше модерна, японска и за ужас на измерващия данните показаха, че съм на 31 г. Успокоих служителя, като му разказах за своя начин на живот с намалени ежедневни калории. Така на закуска поемам до 500 мл гореща вода (може и дестилирана, при желание за очистване на организма с половин лъжичка сода бикарбонат). Към 10 часа някакъв плод, поемане на храна като древните българи един път на ден в светлата част на деня между 12 и 18 ч. При желание да се облекчи храносмилателната дейност на организма може постепенно да се преминава от твърда храна, когато е задължително поемането на 1- 3 литра вода (желателно клъстерна, или изворна), към течна (сокове, супи и слънчева вода), която се асимилира за много малко време от организма и се спестява много енергия от храносмилането. Тази енергия може да се ползва за душевни и духовни творчески цели от нашия организъм. Човекът в своя земен живот според естеството на заниманията си изяжда и съответно изхвърля от 100 до 150 тона храна. Постепенното намаляване на количеството на храната и обръщане на особено внимание на качеството, съобразено с биоритмологичните особености на човешкия организъм, може да сведе това количество в пъти по-малко. Това е много актуално, като се има предвид, че човечеството вече изчерпва природните ресурси, предвидени за една година, за по-малко от осем месеца.

Надeжда СТАМБОЛИЕВА