С други думи, ние още тогава сме били популярни в Европа с това „как се правят избори”. И май славата ни не помръква вече повече от век. Както гениално го е описал още великият Алеко Константинов. И както го доказахме и в последната седмица.
Ако започна поред, първата констатация е, че българинът вече трайно се е отчаял от местното си самоуправление. Доказателство е отчайващо ниската избирателна активност, особено на балотажа.
Това, от друга страна, ще рече, че българинът просто вече не вярва.
Не вярва, че ще му оправят дупките по улицата му.
Не вярва, че ще му направят канализацията.
Не вярва, че най-накрая ще му пуснат нормална вода за пиене, а не мътилка, тип боза.
Българинът твърдо вярва обаче, че местните избори се купуват. Няма да спра да се смея на признанието в ефир на онази циганка, дето не отишла на балотаж, защото „нищо не дали”…
Втората ми констатация е, че явно в местната власт далаверата е дори по-голяма от тази на централно равнище. Простата сметка показва, че ако един кандидат-кмет си позволява разходи в кампанията за 400-500 хиляди лева, той после ги „избива” още в първата година.
Въобще местната власт възприе прекалено буквално понятието „усвояване”.
Тя „усвоява” (т.е. прибира в своя си личен джоб) едни пари от уж обществени поръчки за ремонт на улиците, които буквално след месеци пак зейват като съдрани гащи.
Тя „усвоява” едни комисиони от неспирното бетониране на някога девствената ни природа.
Тя „усвоява” и част от парите за разрешителни за сеч на иначе прекрасните ни гори.
Въобще - „усвоява”.
Без обаче да ме заподозрете в каквито и да е симпатии, през 30-те години Хитлер прави първите прословути германски аутобани. Които не са мръднали и досега.
И ако някой тогава би си позволил да „усвои” едни пари, тутакси бил на свой ред „усвояван” в душегубките. Поради което не се е случвало, както у нас сега, „Цариградско шосе” в броени седмици след ремонта му да се превърне в „море”….
Третата ми констатация е, че местните олигарси (или направо бейове) прекрасно са схванали, че за да „усвояваш”, трябва да си човек на „ония горе”, дето раздават или преразпределят.
Защото за да „усвоиш”, ти трябва и разрешението (или добре платеното благоволение) на „някого отгоре”.
Резултатът е прост – на власт е ГЕРБ, следователно или трябва да си от тях, или поне „подкрепен от”.
И ето така се стига до „картата на Цецо”, където е показана почти пълната доминация на ГЕРБ в местната власт.
Някои побързаха да я сравнят с „картата на Клара” от 1995 г. Разликата обаче е огромна.
Клара показа резултатите от „изборите на разочарованието”, типични за всички източноевропейци след първите мандати на „демократите”, които се оказаха не преход, а по-скоро унищожителна стихия.
Цецо пък показа резултатите от „изборите на усвояването”. Тя върви в една доста по-различна посока: местни избори – местни интереси. Местни интереси – личен келепирец. Личен келепирец – и отблагодаряване към тези „по-нагоре”, които са те цанили за кандидат-кмет...
Не спирам обаче да се чудя и на други две неща.
Първо, защо от едни местни избори се правят национални заключения? Даже ръководството на БСП се засили и вкупом си подаде оставките?
Ама чакайте бе, хора. Ако нямате спечелен нито един областен град, това ще рече просто че или вашите предишни са се самозабравили, или че електоратът е престанал да им вярва!
Та от тази гледна точка, вместо оставки, опитайте се да си върнете доверието на хората!
Второ, не спирам да се чудя и на самочувствието на „деформаторите”. Самият Борисов им каза в прав текст, че им е „подарил” три или четири кметски места. Те обаче си внушиха, че едва ли не са „втората сила”, която върви от успехи към още по-такива.
Но сега – най-важното според мен.
Към настоящия момент ГЕРБ на практика държи всички власти. Президентът – негов. Премиерът – негов. Председателят на Народното събрание – негов. Главният прокурор – също. Сега добави и почти пълна доминация в местната власт.
Тук има място за два коментара.
По-лесният е да ревнем, че след 25 години преход към демокрация всъщност се връщаме към еднопартийно управление, макар и прикрито под формата на „квазидемокрация”.
По-сложният коментар е да си помислим, че резултатите от местните избори фактически отговориха на въпроса дали скоро ще има предсрочни парламентарни избори.
Не, няма да има. Изпълнителната власт, във вече другарска прегръдка с местната такава, ще доживее спокойно до края на мандата си.
Но какво пък, така реши българинът. А всеки българин заслужава управлението, което си има...
