Великата ни спринтьорка в дисциплината с препятствия Йорданка Донкова отбеляза два празника – рожден ден и годишнина от олимпийската си титла в Сеул през 1988 година. И ги посрещна като все още №1 в света за всички времена.
Една от най-добрите ни спортистки има всички титли в своята кариера, а световният є рекорд все още е непокътнат – 12,21 сек, поставен на 20 август 1988 г. През същата година тя победи в южнокорейската столица с олимпийски рекорд от 12,38 сек. Освен това Донкова има и бронзов медал от олимпиадата в Барселона. През богатата си 25-годишна кариера тя има титла на 100 м/пр. и сребърен медал на европейски първенства (1986 г. и 1982 г.). Четири пъти е европейска шампионка в зала на 60 м/пр. През 1986 г. и 1988 г. Йорданка Донкова печели първото място в генералното класиране на комерсиалната верига “Мобил Гран при”.
През целия си състезателен път тя е била подготвяна единствено от треньора Георги Димитров. Заедно стигнаха и световните върхове. Голямата ни атлетка има 12 национални рекорда на 100 м/пр., а 6 от тях са и световни – 12,36; 12,35; 12,34; 12,29; 12,26; 12,21 сек.
Българката е обявена и за най-добрата хърделистка в света в историята на ИААФ. До ден-днешен не се е родила спринтьорка в техничната дисциплина, която да подобри това изумително постижение на Донкова от 12,21 сек.
Бягането на Донкова за 12,21 секунди е записано на пистата в Стара Загора, като това е 4-тата и последна поправка на световния рекорд, която тя постига в кариерата си. Донкова постави олимпийски рекорд в Сеул през 1988 година, когато триумфира с титлата с време 12,38 секунди. Чак в Лондон през 2012-а австралийката Сали Пиърсън успя да подобри постижението на Донкова във финала, печелейки с 12,35 секунди.
Йорданка Донкова прекратява своята състезателна кариера през 1996 година и с нейното слизане от сцената не се намира атлетка, която да може да представя България по същия забележителен начин в тази дисциплина.
“Целта ми за всяко състезание беше световен рекорд, защото бях много добре подготвена – разказва Донкова. - В България не бях любимка тогава и затова или не работеше фотофинишът, или нещо друго се случваше. Затова беше опасно да бягам тук. Скоковете винаги ги обръщаха по посока на вятъра, а за 100 м с препятствия това никога не се случи. Кой знае колко щях да бягам тогава? Другите ми световни рекорди са поставени в чужбина. Направиха грешка да ме пуснат да бягам извън България. Но така стана по-добре, там нямаше кой да ми прави номера. В Кьолн пред пълен стадион е прекрасно да направиш световен рекорд, и то два в едно състезание. И там беше безветрие. Ако имаше попътен вятър, щях да си бягам 12,00 сек и нямаше да има спекулации дали е рекорд, дали не е, колко е по-къса пистата или къде е.”
Кариерата на Донкова преминава с треньора Георги Димитров – Корема, който я открива в родния є Долни Богров край София. Но и двамата са “остри камъни”, така че съвместната им работа не минава гладко. След края на забележителната си кариера Данчето се отдръпва от атлетика. “Аз съм дръпната, ще се скарам с пет човека и ще ме изхвърлят. По-добре настрана. Не мога да вървя по посоката на вятъра само защото така трябва... Такава съм”, казва днес рекордьорката.
Все още няма коментари