Днес тя живее в Швейцария, но България й липсва. Пред Би Ти Ви дъщерята на президента Петър Стоянов Теофана си припомни за срещите си с Бил Клинтън и Майкъл Дъглас, както и от президентския мандат на баща си. Тогава тя е само на 6 години.
„Ако трябва да бъда честна, аз не разбрах почти до края на президентството какво се случва – припомня си Теофана. - Бях много малка. Майка ми по това време беше дипломат в Англия и ми каза един ден, че ще се местим да живеем в „Бояна”. Реших, че ще ходим да живеем при леля ми Бояна и бях много разстроена, защото наистина не исках да живея при нея. Това ми беше първият сблъсък с реалността”.
Теофана Стоянова е категорична, че животът на президентската дъщеря не се различава по нищо от този на всяко друго момиче.
„Бях на морето с майка ми и баща ми в Гърция и се запознах с момиче италианче – връща се в спомените си Теофана. - И започнахме да си играем, беше много забавно. И в един момент тя ме пита какво работи баща ми. И аз казвам: Ами, президент е. И тя каза: И моят! На коя фирма? И аз казвам: Ами, на държава“.
Има и срещи, които никога няма да забрави.
„Имах огромен шанс да се запозная с Бил Клинтън. Който всъщност е много близък приятел на баща ми и до днес. И аз тъкмо излизах, а той влизаше и си спомням как ми пипна якето и каза: О, това е толкова хубаво яке! И това яке не съм го сваляла почти 2 години. Беше едно никакво, черно яке. Но щом Бил Клинтън го е казал”, допълва Теофана.
Спомня си и за срещата с дъщерята на Бил Клинтън.
„Когато тя дойде в България, отдели няколко минути за мен – разказва дъщерята на Петър Стоянов. - Беше много мила и си спомням, че ми каза много хубави неща. Как винаги трябва да се държиш по определен начин, защото по този начин ти представляваш семейството си, баща си, майка си. И как никога не трябва да се влияеш от хора, които не ти желаят доброто, които говорят негативни неща. Беше много приятна среща, много мило момиче. И това за мен беше голям жест от нейна страна”, разказва дъщерята на Петър Стоянов.
На 12 години Теофана Стоянова заминава да живее в Женева, където завършва международно училище.
„Майкъл Дъглас дойде на завършването ми – спомня си Теофана Стоянова. - Мисля, че е кръстник на една от съученичките ми. И дойде да си разкаже живота. Трудностите в неговата актьорска кариера, които сигурно са били безброй. Но беше много приятно, много мил мъж. Снима се с всички нас. В училището ми имаше племенница на Саддам Хюсеин. Имаше много хубава атмосфера, позитивна. Защото ни събираха и ни обясняваха – вие сте различни, различен произход, религия. Но никога не трябва това да е причина да си злонамерен или да се държиш лошо с някой съученик. Но никой в училището ми почти не знаеше кой е баща ми, а и за мен това не е най-важното. Някои мислеха, че баща ми е министър-председател на Молдова, президент на Македония, цар на Румъния. Все около България, но не точно в България”.
Също като родителите си Теофана завършва право. Желанието й е да работи в международна организация за правата на човека, но се озовава във финансовата сфера.
„Много е трудно, защото за да започнеш работа искат стаж, за да имаш стаж – искат работа. Така че това е един порочен кръг, въпреки че аз всяко лято, през което учех, съм работела. Винаги съм правела нещо, но това не помага. Така че в чужбина е трудно. Но аз имах шанса, защото случайно си подадох CV-то, обадиха ми се и много бързо станаха работите. Имах огромен шанс. Някой ми е помагал отгоре”, отбелязва тя.
От майка си се учи да бъде силна, независима и самостоятелна. Но признава, че прилича повече на президента. Винаги се допитва до него и търси съвети.
„С баща ми много обичаме историята – това е нещо, което ни обединява. Обичаме да четем и да разговаряме”, разкрива Теофана и не крие, че България много й липсва.
„Трудно някое друго място може да се превърне в дом. Просто като кацнеш в България, има друга сила. Чувстваш спокойствие, като се прибереш вкъщи. За мен е много важно къде са ми корените. Много добре знам откъде идвам. Това, че днес работя в Женева, не значи че утре няма да работя в София, Пловдив или Плевен. Никога не знаеш”.
