Историята на Гинка Станчева е свързана с мъжа, който остава неразривна част от нейния свят до края – актьора Пейчо Пейчев. Това е историята на една голяма любов, която започва още в младежките им години и продължава до смъртта на Пейчо през 1994 г. Двамата се запознават по време на почивка във Велинград, където бъдещата актриса е изпратена с колежка на майка й в почивната станция на банковите чиновници. Пейчо пък е в станцията на адвокатите. Между двамата пламва любов от пръв поглед и младежът изминава всеки ден по 14 км, за да зърне девойката. Любовта им разцъфтява и скоро двамата решават да свържат съдбите си.
Влиянието на Пейчо Пейчев върху избора на Гинка да стане актриса също е значително. След като той постъпва във ВИТИЗ, Гинка решава, че ще последва пътя му, и се записва в театралната академия, където също е приета. Въпреки че първоначалните й стремежи били свързани с балета, майка й я насочва към актьорството, а тя следва мечтите на своето сърце и човека, който вече е станал неизменна част от живота й.
Двамата се женят, когато Гинка е в трети курс, а Пейчо вече завършва. След като получава разпределение в Благоевградския театър, Гинка го последва там, където двамата играят в едни от най-запомнящите се постановки. Там тя играе Жулиета, а той - Ромео. После Гинка се утвърждава като една от звездите на Народния театър за младежта, където остава до пенсионирането си през 1992 г.
Актрисата откровено си признаваше, че дълго време е била силно ревнувана от съпруга си. След „любовните“ й филми с Апостол Карамитев тръгва слухът, че двамата са любовници. Пейчо я ревнувал и от Апостол, и от всички мъже, с които тя играе на сцената и в киното.
Дори след смъртта на Пейчо Пейчев Гинка не е имала друг партньор. До последно тя остава вярна на своята единствена любов.
