Голямата актриса Мария Стефанова: Щом работя, значи съм жива!

Маминка Роза на легендарната Мария Стефанова бе коронясана с наградата „Аскеер“ за главна женска роля при последното раздаване на театралните призове в София. Когато голямата актриса от славните времена на Народния театър излезе да вземе наградата, от вълнение бутна каската, красяща главата на статуетката.„Аскеерът“ остана без шапката си“, каза развълнувана тя.

84-годишната Мария за пореден път доказа, че за театъра няма възраст, а само талант и реализирани възможности. Това е втори „Аскеер“ на Стефанова за главна женска роля, предишният приз бе през 2018 г. за ролята ѝ в „Три високи жени“. Сега го получи за ролята си в „Оскар и розовата дама“ от Ерик-Еманюел Шмит. Това е стоплящ и трогателен разказ за трансформиращата сила на любовта и приятелството. Оскар и Маминка Роза се впускат в едно необикновено приключение, изследвайки живота, любовта и човешкия дух.Постановката може да бъде видяна на 7и 24 юни в Театър 199 „Валентин Стойчев“.
И двата ѝ отличени спектакъла са режисирани от Стефан Спасов.
На влизане в армейския театър Мария Стефанова се засече с друга легенда – Васил Михайлов. Двамата сърдечно се зарадваха на срещата и си поговориха за миналите години.

А като взе „Аскеера“, актрисата каза: „За мен е чест да бъда във вашата толкова талантлива и така вълнуващо млада компания. Прегръщам ви! Желая ви здраве и успех! Пожелавам ви моята възраст, да ме надминете и едни такива талантливи актьори, каквито гледате цяла вечер, да ви поднесат тази статуетка за току-що изиграна роля“.
Буквално преди дни Мария Стефанова сподели, че работата ѝ я кара да се чувства добре и е жива благодарение на нея.
„Щом още работя, значи съм добре и съм жива. Може би съм най-възрастната работеща актриса жена. Но това не ме потиска. Напротив, това ме прави по някакъв начин по-специална някой път. Аз имам няколко думи, строго забранени за мен, една от които е самосъжаление или самозаблуда“, заяви Стефанова и с ужас си спомни за принудителното си пенсиониране от Народния театър, когато е била на 55 години.

„Този ужас в живота на един човек по-добре да не го споменаваме вече. Аз искам да го забравя това от своя живот – откровена е Стефанова. – Той ме спъна за 25 години, но не успя да ме сломи, защото ние продължихме. Ние бяхме извадени, дори и по-големите от мен артисти даже – Славка Славова, Таня Масалитинова... Това бе гръбнакът на Народния театър“, заяви тя.