ИВЕЛИНА НИКОВА
КАК ДА ТЕ НАРИСУВАМ?
Витоша гиздава, нямам палитра
твоята хубост с бои да рисувам,
че над върха ти орлици прелитат,
слънцето златно дълго танцува.
Шепа смарагди денем блестят,
пръснати в твойте поляни зелени.
И самодиви в мрака тъкат
празнични, още вълшебни премени.
Цвят не ми стига за твоя копнеж,
порив на вятър, еленови стъпки.
Как да рисувам клонче със скреж,
щурчова песен, елхова прегръдка?
Мащерка, риган ще стрия в ръка,
стомна ще пълня от лунното вино.
Щом ги споя във неземна боя
твоята прелест в платно ще застине.
Витоша древна, спираш дъха ми,
царска осанка извила в небето.
Шепне ми приказки Черният връх,
диря изписал дълбоко в сърцето.
...
АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
София
ИСТОРИЯ
Небето не пази тайни...
Емили Дикинсън
Разграбена България се моли
не пред икони, не пред велможи...
Не останаха вече жетвари,
на трона седят продажници.
Стопи се времето като очакване,
остана жива само шепа страх,
възходът всъщност е падение,
а гербът – просто украшение.
Снегът рисува по телата
на две самотни, ококорени ели,
наблизо скреж целува блатото
и в слалом гърчи вятърът... мъгли.
А в полет птицата увисва –
от лед крилата оковани са...
Раздават свободата задкулисно,
небето е платено за избраните.
Горещо, като тишина пред взрив –
без крясъци и без молитви,
в кули-думи или с поглед-апокриф,
сираците на Прехода се скитат...
От Швеция, до Чили и Китай
славянската ни кръв попива,
а тука мутренски хайлайф
чертае лъжеперспектива.
В градините витаят сенки на идеи,
а куклите танцуват в парламента,
Града на Мъдростта е всъщност гейша,
продава всичко, всичко е проценти.
Разграбена България се моли
ту за евро, ту за квоти, ту за долар.
Една човешка длан като просия...
След толкова царе, след толкова светии.
.....
ВЪРБАН КОЛЕВ
Карлово
МОЯТ СВЯТ
Не искам ни богата къща, ни луксозна вила,
а само истинска домашна топлина.
Не искам служба в обществото по партийна линия,
а честен хляб с макар и бедничка софра.
Не искам лъскави костюми, ризи от коприна -
с фланелката и старите ми дънки най ми е добре.
Не искам скъпа и модел последен лимузина,
а стихосбирка и шише ракия сакът ми да побере.
Не искам покрай мен лъжци и лицемери,
а пръв приятел, който да ми бъде повече от брат.
Не искам съвестта ми - гузна - като пламък да трепери,
а леко да е на сърцето ми подобно божа благодат.
Не искам милиони от игри и тъмни машинации,
а мои и изкарани от двете ми ръце пари.
Не искам болна мистика и вяра в зодиаци,
а християнски кръст - душата ми да се спаси.
Не искам чалга, сериали и сладникави романи,
а Библията да чета и да си слушам Флойд.
Макар и да не искам, нека имам на сърцето рани,
защото всички скърби тука -
на небето са живот.
.....
АЛЕКСАНДЪР КАЛЧЕВ
София
КАПИСТРАТА НА ВРЕМЕТО
„Времето е като добиче,сине-младите него водят,
старите то ги влачи, но никой не пуща капистрата…“
баба Милка
Капистрата на времето е дълга,
за всекиго различен брой от брънки.
И вместо да го водя то ме влачи,
след себе си към зоната на здрача.
До неотдавна, аз го водех него,
послушно като кученце на ремък.
Тогава кой би седнал да осмисля
предимствата на късата капистра…
И кой тогава в младите години
да мисли, че не ще му се размине.
И че кръвта във вените му бурна
ще запулсира бавно и ноктюрно…
Че пътя му и днес се определя
от скоростта, за единица време.
Но с възрастта си ставаме по бавни,
а времето не се дели по равно.
И всичко е до болка опростено,
като рефлекс - за топло и студено.
Капистрата на времето дотяга,
но пуснем ли я …то ще ни избяга.
........
ЦВЕТАН ЧАЛЪКОВ
Пазарджик
РЕКВИЕМ ЗА СЕЛСКАТА МИ КЪЩА
Ето падна. Пред очите ми се срути.
Стана на купчина камъни и пръст.
Аз израстнах волен в топлите ти скути,
с твоя помощ аз издигнах ръст.
Нямах сили сам да ти помогна.
Още по-безсилен отпреди съм днес.
Можех само с обичта си да те трогна,
мълчалив да коленича в твоя чест.
Знам. Това най-малко бе ти нужно.
Трябваше ти силата ми отпреди.,
рамото приятелско до мене дружно,
рамото, което да ме подкрепи.
Но съм сам. Приятелството днес изчезна.
Остаряха с мен и нрави, и морал.
Между всички се отвори черна бездна
и животът отпреди отдавна е заспал.
Беше кротка. Мълчалива и самотна.
От очите ми далече остаря.
И такав пред очите ми сиротна,
все пак достолепна ти умря!
.....
ИВАН СТОЙЧЕВ
Търговище
ЕХОТО
Една пътека мира не ми дава.
Тя идва от детинството по склона,
пълзи по хребета на незабравата
и необраното му ехо гони.
А там, метличини със пламък син
оставят в равнината светъл грим.
Сега пътеката почти я няма,
Обрасла е с трева, салкъми гъсти,
По нея издълбали малки ями,
реките ми на дългото отсъствие.
Разлива шепот близката чешма,
където идвах коня да поя.
Сега там люляците пръскат нежност
с откраднат цвят от слънчевия залез.
Една сълза очите ми замрежва
и огънче в сърцето мое пали.
И ставам по-добър и по-богат
от ехото на моя детски свят.
......
КРАСИМИР МАДЖАРОВ
София
ДВЕ СЪРЦА
Прелитат птии
към зората утринна.
Така и моите
мечти отлитат.
А влюбените ни души
в безкрая все се скитат.
И само вятърът
нашепва ни сега:
Обичай ме докрая.
И слизат се отново
нашите сърца...
Къде?
Аз сам не зная.
.......
ЗЛАТИ ТАСЕВ
Стара Загора
КАК ТРОГАТЕЛНО
Как трогателно е само:
топло слънцето пече,
с бяло гълъбче на рамо
да присаждаш ти дръвче.
Гълъбчето пърха, гука,
с песен ехото оглася.
Морен пътник минал тука
с круша устни да разкваси.
Блеят агънца в дворовете.
Лъчат майките за паша.
Свода син отгоре ми
сипе изумруд изящен.
Пролетта шепти, напира,
пъпките навред разлиства.
Дълго като роб третиран
и народът с бунт смяна иска.
.......
ГЕОРГИ РЯПОВ
Трявна
ИМАМ ДВЕ РЪЦЕ
Имам две ръце, с които обичам,
две ръце да те прегърна,
във вярност да се обричам,
в птица да се превърна.
Имам две грешни ръце,
които не ги бива,
стрелят в невинно сърце,
не мислят, просто убиват.
Две ръце, да се моля грешен,
да зидам къща за двама,
да изям залъка днешен,
да се моля война да няма.
Да погаля бездомно коте,
да нахраня сиротно куче,
да посадя красиво цвете,
за ръка да водя любимо внуче.
Да разпънат ръцете ми- двете,
ако не вярвам, на кръста.
За какво са ми ръцете,
ако не мога да се прекръстя?
........
ЗОРНИЦА ПЕТРОВА
Нова Загора
ЛЯТО
Морска светлина
по вълните искрящи.
Топли,
солени,
танцуващи с вятъра...
Слънчеви татуси
в картини от пясък.
Миди,
окъпани в пяна,
пяна за бръснене...
......
ЛЮБОВ АЛИПИЕВА
София
ЖИВОТЪТ ЛИ?
Животът ли? Една пътечка тясна
помежду дните криволичи.
И ту ти е съвсем прекрасно,
и ту ти е почти безлично.
Животът ли? Едно горещо слънце,
с лъчите нежно те погалва.
И ту - покълнваш, като зрънце,
и ту - те мачкат, като плява.
Животът ли? Едно кълбо от страсти,
търкулва се и те завърта -
задъхан - от любовно щастие,
сломен - от безлюбовна мъка.
Животът ли? Една добра надежда,
обсебваща съня, мечтите.
И ту - безпомощно наведен,
и ту - изпъчил си гърдите.
Животът ли? Животът продължава...
Живея го - красив и мръсен.
И ако нещо заслужава,
това е, че с любов възкръсвам.
.......
ВАСКО ПАВЛОВ
София
ххх
Нещо трябва да се случи-
днес, сега, веднага!
Ухапан съм от бясно куче,
какво остава ми тогава-
да чакам и да полудея,
и с болката си да се смея,
или се спася от този бяс,
щом стана като всички вас?
......
ТОДОР БИЛЧЕВ
Русе
ДОКОСВАНЕ ДО СВЕТЛИНАТА
На седмицата в петъка сме пак, във края.
Надежда за почивка ни крепи душата.
Дали да радвам се, или тъжа, не зная,
щом с друг аршин при мен измерват се нещата.
Че смърт почивката е, аз отдавна зная.
И че животът е в движението само.
А мога ли бездействие за миг да трая,
аз знам, че смърт веднага ще ме стигне тамо.
Затуй и в петък нека бързо да се движим.
Напред да ходим и никога не спираме.
А до светлината ний кога се доближим –
да продължим ли, да може да избираме…
.......
БОЖИДАР МИТРЕВ
Варна
ПОВРАТНА ТОЧКА
Така било е през всички времена.
Животът е спирала -
или издигаш се към светлина,
или пропадаш в тъмнина.
И с всеки избор свой
ти тръгваш ту едната ,
ту в другата посока.
Но в бурите житейски
сред лишениа,терзания ,
страдания и мъки ти
можеш да достигнеш до
една повратна точка -
тържество и полет на Духа-
когато осъзнаваш, че ти си
изтъкан от вечна светлина.
Спомнете си героите,
светиите,спомнете си
Апостола на свободата-
-Левски.за всички тях,
които изгоряха,но станаха
онази вечна, пътеводна светлина.
Ти можеш,можеш ти да я
постигнеш ,но само там
сред яростните бури на Живота.
Така било е ,така е и ще бъде
през всички времена.
