Стресът в детството може да отключи алцхаймер  

Скорошно проучване установи, че стресовите събития в живота, като смъртта на близък човек или развод, повишават риска от развитие на деменция в по-късна възраст. Но само ако стресовото събитие се е случило в детството или в средата на живота. Проучването, публикувано в Annals of Neurology, включва 1290 души с повишен риск от развитие на болестта на Алцхаймер. Изследователите са разгледали 18 стресиращи житейски събития и кога в живота на хората са се случили. Взели са проби от гръбначномозъчната течност на част от групата (393 души), за да открият анормални протеини, наречени амилоид и тау, които се свързват с болестта на Алцхаймер.

Търсили са и признаци на мозъчно възпаление, за което се смята, че допринася за заболяването, и са изследвали обема на сивото вещество. То е от решаващо значение за мисленето и обработката на информация и има тенденция да намалява при хората с Алцхаймер. Въпреки че изследователите са установили, че стресовите събития в детството и в средната възраст са свързани с „биологичните маркери“ на болестта на Алцхаймер (анормален амилоид и тау), те не са открили връзка между стресовите събития в живота и намаляването на сивото вещество. Наличието на маркери за болестта на Алцхаймер може да означава, че детството и средната възраст са периоди, в които въздействието на стреса по отношение на химичните вещества и реакциите в мозъка е особено силно.

Детството е период на значително развитие на мозъка и изследователите смятат, че стресът в този период може да има дълготрайни последици, включително да увеличи риска от алцхаймер. Средната възраст е времето, когато в мозъка започват да се натрупват биомаркери на болестта, така че това може да е причината, поради която този период също е уязвим. Общите стресови събития в живота също са свързани с амилоидни биомаркери, мозъчно възпаление и намаляване на сивото вещество, но само при хората с анамнеза за психични разстройства. Това може да се дължи на факта, че тези хора са по-податливи на негативните ефекти на стреса. Или пък тези, които преживяват определени стресови събития, е по-вероятно да са имали психични разстройства. Така или иначе съществува потенциален повишен риск за хора, които са преживели и двете. При проучването изследователите са разглеждали и разликите при мъжете и жените. Общият брой на стресовите събития в живота е свързан с намаляване на сивото вещество при жените, но не и при мъжете. За разлика от тях броят стресови събития в живота е свързан с биомаркерите на тау при мъжете, но не и при жените.

Това може да е свързано с разликите в начина, по който мъжете и жените реагират на стреса – а това става по различен начин както от психологическа, така и от биологична гледна точка. Например, докато мъжете са склонни да следват модела „бий се или бягай“, жените реагират по метода „грижи се за децата“. Тези резултати предполагат, че има определени периоди или условия, които увеличават ефекта на стресовите житейски събития върху развитието на мозъчните промени, свързани с болестта на Алцхаймер – поне при тези, които са изложени на по-голям риск от заболяването. Проучването осигурява достатъчно голяма извадка, за да може да се разгледат стресовите събития в различни периоди от живота, както и разликите между групите, например по пол.

Ранното идентифициране на хората с по-висок риск би могло да даде възможност за ранна превенция, като например промени в начина на живот