Билката на прабългарите, която ни прослави в цял свят

Безценната билка на прабългарите, за която се носят легенди, лекува всичко. Среща се под различни имена, но всички, занимаващи се с билкарство и природолечение, са единодушни – ненадмината е. Известна е най-вече като златовръх, но се среща и под името розова родиола, златен корен и розов корен. В последно време тя придоби и световна популярност, а според публикации в руската преса намира приложение дори в техните тайни служби и космическия център Байконур.

Неслучайно България е наричана от много народи „Раят на билките“. Най-голям принос за популяризирането на лечебните свойства на златовръха има народният лечител Никола Мангалджиев. С нея самоковският аптекар лекувал успешно куп заболявания, сред които бoлнo cъpцe, cтoмax, бeли дpoбoвe, циpoзa, пpocтaтa, paзшиpeни вeни, xипepтoния, лoшa oбмянa нa вeщecтвaтa, cлaбa имyннa cиcтeмa, пocлeдици oт инcyлт и инфapĸт.

Освен на прабългарите златовръхът е бил познат и на викингите, които го използвали като неизчерпаем източник на сила и енергия. Редица китайски императори пък редовно пращали експедиции от лекари от Далечния изток, за да набавят билката, която по-късно превръщали в лекарства. В цяла Централна Азия в продължение на векове чай от златен корен е бил изписван на всички, измъчвани от простуда и грип. В Монголия още са убедени, че чудната билка е най-сериозният враг на туберкулозата. Най-популярното свойство на растението е да елиминира умората и да тонизира организма. Смята се за второто най-силно адаптогенно растение след женшена. Златният корен традиционно се използва като средство за подобряване на жизнеността и физическата сила на организма и по-рядко като средство, което подобрява когнитивните способности. Златовръхът е с уникален химичен състав: росиридол, монотерпенни алкохоли и техните глокозиди. Изключителните си целебни свойства растението дължи на съединения като: роазвин, розарин, розин, р-тирозол, родиолозид, родиолин, розаридин и салирозид. Лековитото растение има много характерен външен вид – от един общ корен излизат много наситено жълти цветчета. Достига до височина от 5 до 35 см. Както подсказва наименованието му, коренът е най-целебната част от растението.

Полезните съставки от билката могат да бъдат извлечени в екстракти (спиртни или сухи), както и в есенциални масла от цветовете. В домашни условия също можем да си приготвим тинктура от златен корен. Необходими са 50 грама натрошен корен от растението и 0,5 литра алкохол, който е 70%. Прахообразното коренище на растението се смесва с алкохола и се разбърква, след което се поставя на тъмно и топло място, където да престои 14 дни. През тези две седмици сместа трябва да се разбърква. След това трябва да се филтрира. За употреба като алкохолна напитка трябва да се прибави 350 мл вода. Препоръчителната лечебна доза е 20-30 капки в четвърт чаша вода преди хранене, като е добре да се избягва употребата на тинктура в следобедните часове. Курсът на лечение продължава до 20 дни.