Кардиолози от медицинските центрове на Гьотингенския университет в Германия и техни колеги от биотехнологични лаборатории създадоха пластир от стволови клетки за болно сърце. Той може да е трайно решение при сърдечна недостатъчност. Или поне да осигури допълнително време до изчакване на радикална терапия, смятат авторите на студия за иновацията в престижното научно списание Nature.
Елементарно можем да си го представим като ремонт на увредената тъкан на сърцето с кръпка от лабораторно отгледана мускулна тъкан. Вземат се от друг човек стволови клетки – специални клетки, които могат да бъдат превърнати в различни видове клетки, и се трансформират в клетки на сърдечен мускул. Милионите стволови клетки образуват тъкан, която след това може да бъде присадена на биещи сърца, за да им помогне да се възстановят. Това е като добавяне на млади здрави мускулни участъци върху увредените. В медицинския смисъл е вид трансплантация. Прави се малък разрез в гръдния кош и пластирът от милиони човешки стволови клетки се зашива към повърхността на сърцето.
Сърдечна недостатъчност възниква, когато мускулът не изпомпва кръвта толкова добре, колкото би трябвало за работата на органите. Когато това се случи, кръвта се движи бавно, а в белите дробове се натрупва течност, причинявайки задух. Стига се до повсеместен кислороден глад.
Регенеративната медицина отдавна търси ефективна стратегия за възстановяване на сърдечния мускул след инфаркт и при крайно „изморено“ сърце. След две десетилетия интензивни изследвания и неуспешни опити новият метод от областта на тъканното инженерство показва безопасност и ефикасност. Моделът за миокардна възстановителна терапия надгражда по-старите експерименти за клетъчно инжектиране до присаждане на структурирана сърдечна тъкан.
В коментар за метода водещи европейски кардиолози обясняват пробива с находчивото заобикаляне на рисковете, които досега обезкуражаваха опитите за „вливане“ на сърдечни клетки (кардиомиоцити), получени от стволови клетки. При новата техника, наричана образно и сърдечен пачуърк, се избягват имунното отхвърляне и рискът от свързани с предходния метод аритмии. Имплантираните върху увреденото място на сърцето епикардиални присадки показват добра тъканна интеграция и минимизирани ритъмни нарушения. Регенериращите пластири увеличават дебелината и чувствителността на миокардната стена.
Все още няма коментари