Лечебни рецепти от 150 билки във вълшебна книга за здраве  

Огромната сила на растенията може да бъде използвана за лечение на практически всички познати заболявания. Правилното отношение към ролята на билките в живота ни е в състояние да ни осигури не просто здраве, но и цялостно духовно и морално укрепване. Всичко най-важно за методите за оздравяване, завещани ни от нашите деди, ще откриете в книгата „Билков целебник. Природните средства за справяне с болестите“. Тя се продава на всички вестникарски павилиони в страната на цена само 9 лв.

Със своите над 300 страници, посветени на лечебната сила на природата, наръчникът е отворена врата към здравето и дълголетието. Книгата е дело на авторски колектив от шестима специалисти и е тиражирана от издателство „Милениум“. Наръчникът за билколечение включва инструкции за откриването, събирането, обработването и прилагането на над 150 растения. В него са събрани стотици рецепти за приготвяне на запарки, отвари, тинктури, екстракти, сиропи. Ще научите как да си правите сами извлеци, кашици, емулсии, лапи, медицински оцет, спирт, масло и вино.

Включени са таблици с изпитани билкови смеси за специфични заболявания и разяснения за съпътстващите терапии. Целебникът служи и за разпознаване на опасни симптоми и предотвратяване на нежелани последици при различните методи на билколечение. Ще научите как да си варите над 60 вида лековит чай и в какви случаи кой да предпочетете.
Ако искате да станете познавач, ще имате на разположение информация кои точно вещества, съдържащи се в различните растения, ги правят лековити. Например съpдeчнo дeйcтвaщите глиĸoзиди, чието приложение личи ясно от името им, имaт cтepoиднa cтpyĸтypa и ca пoдoбни нa пoлoвитe xopмoни, жлъчнитe ĸиceлини и витaмин D. Те се намират в бoянĸaтa, мoминaтa cълзa, ĸyĸypяĸa, мopcĸия лyĸ, дявoлcĸaтa ycтa и др.

Всеки трябва да знае основните принципи в билкарството:

Когато са необходими само листата на рас­тението, да не се късат неговите плодове и цветове, за да не се наранява то излишно и да не губи способностите си за размножава­не.

Да не се обират всички билки от един вид на дадена територия, за да се запазят екземпля­ри за по-нататъшно размножаване.

Да се проучат внимателно билките по описанията и илюстрациите в специализирана­та литература, особено когато растенията имат отровни двой­ници.

Билките се берат само в сухо време, когато по тях няма дори роса, и се сушат на сянка.