На 29 май 2003 г. е прощалният му мач в Щутгарт между “Дрийм тим”, съставен от световни звезди като Бебето, Юрген Клинсман, Томас Хеслер, Гуидо Бухвалд, Роберт Просинечки, както и българските звезди Борислав Михайлов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Петър Хубчев, Любослав Пенев. От юли 2003-та става помощник-треньор на “Щутгарт”. В средата на януари 2006-а започва самостоятелна треньорска кариера като старши треньор на швейцарския “Грасхопърс”. От 29 октомври 2007-а поема друг швейцарски тим - “Санкт Гален”. Следващите години е старши треньор на “Черноморец” (Бургас) и “Литекс” (Ловеч), който напуска на 10 юни 2014 г.
През 2016-а заедно с Христо Стоичков - другата най-ярка звезда на галактическия ни тим от САЩ-94, навършва 100 години - или по-точно Ицо става на 50 на 8 февруари, а Краси - на 50 на 29 март. И тъй като Стоичков е по-голям с близо два месеца, нека първо той говори за знаменития си колега.
Камата: За мен беше привилегия и щастие да играя с него!
Краси, пожелавам ти щастие, любов, късмет, децата да са около тебе! За мен беше привилегия и щастие да играя с човека, който се раздаваше и никога не казваше "не мога". Искам да ти пожелая щастие и много любов. Ти си щастлив човек. Когато заминахме за Америка, много от големите футболисти играеха с №10. И ти беше такъв, но съдбата предреши друго. Имаше по-голям: на височина, на килограми - Наско Сираков. Затова решихме, всичките, да ти дадем №20, защото е два пъти по №10 - да ти тежи фланелката, защото си много голям. №10 играл, не играл, а ти с №20, защото си тежиш на мястото. Затова си №1. Чест е за мен, че съм играл с теб, и те обичам! Знаеш, че си от футболистите, които най-много съм критикувал, но най-много съм уважавал, защото си Красимир Балъков.
Треньорът Георги Василев: Поставям го на един пиедестал със Стоичков!
Мисля, че имам право и аз да взема думата, тъй като имам множество интересни спомени от работата си с него. 50-годишнината на Балъков е изключително значим юбилей за българския футбол. Цялото развитие на Балъков е минало пред очите ми. Още като юноша подсказваше, че ще бъде нещо специално. На 16 години влезе в първия отбор на “Етър”, което говори за качества, характер и амбиция.
Никога не съм се и съмнявал, че ще стане световна звезда
Личеше си, че е човек, който е тръгнал по пътя си и ще го търси докрай. Не ми е било нужно специално око и сега да се правя на велик, че съм го открил. Балъков бе част от цяло поколение, което вървеше уверено към върховете. Заедно с Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Валентин Игнатов. Но Краси набираше скорост. Освен прекрасната му техника беше и много атлетичен. За първи път взех Краси и Трифон на турне в Португалия. Бяха на по 16 години. Гостувахме на “Спортинг”. Спомням си, че играхме контрола в един планински град между Порто и Лисабон. До 80-ата минута водихме с 1:0, съдията реши да помогне на домакините и ни победиха с 2:1. Веднага след края на контролата “Спортинг” ни покани за нов мач на техния стадион в столицата. Имаше над 30 000 души, спечелиха с 3:0, но в тези мачове Трифон и Краси показаха, че тепърва ще се говори за тях. Съдбата на Балъков като футболист се разви главоломно.
Играеше великолепно за “Етър”, остана верен до края на договора
В един момент за всички бе ясно, че таванът му е много по-високо. “Етър” не му е пречил за избора на нов клуб. Можеше да продължи където поиска. ЦСКА се опита да вземе и Балъков, и Трифон за минимални пари - по 40-50 хиляди лева.
Когато му свърши договорът, Краси отиде на подготовка с ЦСКА. След една седмица отборът замина за Франция, но с кацането в София Балъков се прибра във Велико Търново. Каза ми, че повече няма да стъпи в София. Не знам от какво беше разочарован, а само че за него няма място там. Той нямаше договор с ЦСКА. Заради него фенове на “Етър” спряха движението във Велико Търново. Иначе Балъков тръгна с огромно желание и амбиция за ЦСКА. Нещо обаче се бе случило. Започнаха полемики, говореше се за наказание, не го картотекираха. Слава Богу, намериха се трезви хора, които разрешиха проблема и Балъков остана в “Етър”. Междувременно Балъков бе вече основен играч и в националния отбор. Завършихме полусезона на второ място в класирането и се появи интерес от “Спортинг”. Още лятото имаше интерес от гръцкия “Лариса”. Добре че не стана нищо. “Спортинг” искаше да плати 250 000 долара и аз казах, че това е смешна цена. Накрая Балъков бе продаден за 900 000 долара. През годините не съм спрял да следя мачовете му.
Стана идол за феновете на “Спортинг”
Направи успешен трансфер в “Щутгарт”. Въпреки че имаше сериозен интерес и от по-големи отбори, той реши да остане. Мисля, че не сбърка. Бенефисният му мач беше нещо крайно запомнящо се. Балъков извървя великолепен път като футболист. Признанието му да бъде част от идеалния отбор на Световното първенство в Щатите е достатъчно доказателство за класата му. Поставям Краси на най-високия пиедестал на българския футбол. Заедно с Христо Стоичков. Но за България Стоичков и Балъков вървяха ръка за ръка и заедно бяха успешни. И на двамата им честитя 50-ия юбилей! Да са живи и здрави!
Все още няма коментари