Легендата на ЦСКА Георги Найденов умира мистериозно след конфликт с ДС

В запалянковския фолклор е прието да се говори, че всеки отбор си има „карма“. За „Левски“ например това са автомобилните катастрофи. Някои от най-великите играчи на този тим, начело с легендата Георги Аспарухов, загинаха при инциденти с коли. За вечния съперник на „Левски“ – ЦСКА, се знае, че над отбора тегне прокобата над стражите пред вратата. Петима от най-добрите вратари в българския футбол, обличали екипа на ЦСКА, си отидоха от този свят твърде млади.

Най-голямата мистерия е смъртта на Георги Найденов. Смятан за може би най-добрия вратар в историята на футбола ни, той умира на 38 години в Сирия при много загадъчни обстоятелства. По това време Найденов вече е приключил с футбола и е треньор на пловдивския „Марица“. Той е първият, който е избран за Футболист на годината, част е от отбора на ЦДНА, който печели 9 поредни титли. Става треньор на „Марица“, след като приключва с активния футбол в „Спартак“ (Сф). Твърди се, че
Георги Найденов е бил против обединението на тима с „Левски“, което става под натиска на БКП заради победата над ЦСКА със 7:2. Найденов заявил на тогавашния вътрешен министър и шеф на „Спартак“ Ангел Солаков, че така ще съсипе и двата отбора.

Неговият конфликт със Солаков се пренесъл и в „Марица“, когато Найденов се опълчил на нареждането на МВР шефа пловдивчани да паднат от „Левски“ в първия мач от първенството. През 1970 г. „Марица“ заминава на турне в Сирия. Преди един от двубоите на Найденов му призлява. Цяла нощ той се мъчи в хотелската стая, а докторът на тима му бие инжекции с морфин, вместо да го прати в болница. На сутринта идват лекари с апарат за кислород, но вече е късно. Съпругата му е твърдо убедена, че Найденов е бил убит заради конфликта си с Държавна сигурност. Години по-късно тя среща на улицата Ангел Солаков и му изкрещява в лицето „Убиец!“, на което бившият вече министър отговаря с бягство. Няма съд, няма реакция!
На 1 юни със самолет тялото на Жоро е пренесено в България – в запечатан ковчег. Тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков забранил капакът да се вдига. Но вдовицата на покойника нарушила заповедта.

Трупът бил страшен. „Помислих, че е на друг – разказва Маргарита. – Отворих очите му, но не бях сигурна. Надникнах и в устата на умрелия. И чак тогава разпознах Жоро по един златен зъб“. Поклонението е на 2 юни на националния стадион „Васил Левски“. Опашката от покрусени приятели и почитатели на легендарния вратар се вие стотици метри – чак до „Графа“. „Имаше толкова много хора, че погребението се забави с два часа – разказва Маргарита Найденова. – Ангел Солаков го нямаше и не изпрати венец. И Добри Джуров липсваше. От ЦСКА, „Левски-Спартак“, от футболната федерация, от МВР, от МНО никой не държа реч“, подчертава съпругата. И допълва: „Щяха да го заровят тихомълком, но вратарят Итко Андонов, неговият дългогодишен дубльор в ЦДНА, спаси положението. Без да е предвидено, момчето каза няколко думи за мъжа ми. После изсипаха два тона пръст върху Жоро и го забравиха. Единствен Иван Вуцов дълго ми се обаждаше да ме пита как съм“.
Рано сутринта на 3 юни Маргарита Найденова хуква към Военна болница. При проф. Богданов, който правил аутопсията на Георги.

Щом я видял, професорът пребледнял. Без да пита за какво е дошла, ѝ казал: „Няма данни да е отровен!“.

И започнал да обяснява, че Жоро умрял от масиран инфаркт в предната част на сърцето. Бил преживял и друг. Маргарита направо му креснала: „Престанете да лъжете. Ако е имал масиран инфаркт, би умрял веднага. А имаше ли прекарани инфаркти, щеше да се разбере“.

После жената проверила здравната книжка на съпруга си – нямало регистрирани кардиологични оплаквания. Пишело, че издържал много контузии поради здравото си сърце.

Не ѝ дали ни смъртен акт, ни нищо.

Маргарита Найденова е убедена, че вътрешният министър Солаков и всесилната Държавна сигурност са в основата на нелепия жизнен край на съпруга ѝ.