Един мой приятел казваше, че всичко е възможно, с изключение на едно: да събуеш панталона през главата си. Така че е възможно днешните европейско известни орли от "лудата гора" да празнуват клубното рождение с празниците на благодетелите Домусчиеви, ерго, да прочитат историята само от няколко брилянтни футболни сезони. Възможно е още в края на ХIХ век, преди швейцарците Жорж Режибюс, Луи Айер и сие да търкулнат из Българско футболната топка, някой неизвестен делиормански овчар да е надул мехура на "сдало багажа" прасе и да се е надбягвал по поляната с овците, промушвайки триково балончето през краката и опашките им.
Сигурно футболът в Разградско има още жалони в летописа, но свидетелството ни е точно отпреди 30 години: на 12 септември 1985 г. е създаден футболният клуб "Лудогорец".
След като на героичния трудов народ му омръзнало дежурното фиаско на националния футболен отбор (Боже, колко сходно!). След като "сини" и "червени" се уловили за гушата на терена, а запалянковците се препращат един друг към кочини и обори, на партията майка и държава й писва, зер може да се застраши държавната сигурност от неконтролирани вандалски прояви. Пък и не е приемливо едни футболни обувки, над които се ветреят офицерски армейски пагони, да се сритват с милиционерски пагони. Хайде бързи мерки за овладяване на ситуацията!
И като гъбки след дъжд на футболната трева поникват партийните решения "за поврат в развитието на българския футбол":
уводната статия на другаря Тодор Живков в официоза "Работническо дело", Решението на Секретариата на ЦК на БКП за издигане равнището на родния футбол и пр. Повсеместно отбори и отборчета преминават под прекия контрол на БКП, формират читави структури без "черни каси". Така на 12 септември 1985 г. в Разград е учреден Футболен клуб "Лудогорец". Следва изграждане на отделни футболни звена: 11 секции в училищата, 4 в заводите и учрежденията, 10 в селата и 3 в кварталите на Разград. "Лудогорец" има и Детска юношеска спортна школа и полуинтернатна паралелка към училище "Паисий Хилендарски". С футбол се занимават 300 деца с петима треньори.
Въобще преди "орлите" да имат удоволствието да докоснат кокалчетата на Роналдо, в Разград кротко и скромно поставят футбола на широка база. През 1985-86 г. мъжете на "Лудогорец" заемат 7-о място в тогавашната единна "Б" РФГ. Любопитен е личният състав на отбора. Местни са вратарят Димитър Николов, защитниците Мартин Йорданов, Андрей Асенов, Андрей Николов, Станимир Йорданов, полузащитниците Младен Ангелов, Мартин Емилов, Ружин Ананиев, нападателите Атанас Георгиев, Свилен Ангелов. Към тях се присъединяват вратарят Нешко Асенов от Кърджали, Жоро Мачкански от Павел баня, Георги Вацков от Белово, Костадин Аврамов от Русе. Черешката на тортата поставят Красимир Цветанов от ЦСКА и Николай Зайков от "Левски"-София, а
на кормилото застава армейската легенда Никола Ковачев-Тулата!
Разбира се, че в костюма на "благодетел и президент" се намества партията: председател на ФК "Лудогорец" става секретарят на Общ. комитет на БКП Цеко Цеков.
Футболът в Разград в ония години заразява и културните институции. Журналисти, артисти и печатари основават любителското футболно отроче "Журарт" и се включват в шоумачовете на колеги от София, Варна, Шумен, Велико Търново. Капитанът на софийския "Перо" в началото е Иван Славков-Батето, там са журналистите Димитър Димков, Сашо Диков, Калин Катев, вратарят пантера Боян Биолчев, актьорът Васил Банов. А капитанът на разградския "Журарт" Стефан Николаев освен завидни голмайсторски умения, постига невъзможното - интегрира Христо Стоичков сред цесекари, левскари, слависти и какво ли не.
Журналистът Николаев основава в родното Гагово, Поповско, фенклуб "Поклонниците на Стоичков", отива при старшията на ЦСКА Димитър Пенев и моли да пусне изгряващата си звезда за среща с неговите фенове. Пената вади Камата изпод душа и му предава молбата на феновете. Така Ицо мълниеносно се понася към... село Гагово, после пълни салони и ресторанти в Попово, прави голове в демонстративен мач на стадион "Стамо Костов", титулува малко футболистче за свой наследник. Впечатлен от своя кумир, журналистът Стефан Николаев се захваща да пише първата книга за "испанеца" в Барселона.
Книгата "Стоичков - нашата обич" е представена в началото на 90-те в... Разград
Присъстват родителите и братчето Цанко. Бащата и Цанко участват в тристранен футболен турнир с разградчани, артисти и журналисти от Велико Търново и изключително близкия на сърцето на писателя Николаев роден селски тим на Гагово. В мача с "Журарт" пишещият тези редове изпълни дузпа. Реферът явно бе харесал стойката ми и когато вратарят на три пъти спаси, съдията ме караше да бия наново. На четвъртия път мислех да умра на тревата от умора, но едно птиче ми прошепна: направи това, което ще направи Данчо Минев от "Лудогорец" след двайсет и кусур години, просто затвори очи и бий, па каквото стане... И стана - случаен гол. На финала обаче вездесъщият комбинатор Стефан Николаев ни открадна купата и я даде на съселяните си...
Днес в Разград няма начин да "откраднеш" купата, там, както изглежда, имат стабилен абонамент.
Борислав КОСТОВ
Все още няма коментари