Скиорът Шами тръгва от ЦСКА  

60-те години на ХХ век в българския футбол са доминирани от великия Георги Аспарухов-Гунди, но в сянката му има още куп звезди от много български отбори. Една от тях е десният бек на „Славия“ Александър Шаламанов-Шами. Именно Шами е първата наистина голяма звезда на „белите“.

Но на „Овча купел“ той отива малко по-късно. Всъщност Шаламанов първо е скиор, което не е изненада, тъй като е роден в Бояна, някога село в полите на Витоша, а днес скъп столичен квартал. Та Шами като дете и юноша се пързаля из преспите и дори участва на олимпиадата в Скуо Валей през 1960 г. Но кариерата му в белия спорт свършва там, заменена още през лятото от футбола. Въпреки че е близо до стадиона на „Славия“, Шами започва кариерата си в „царя на спортовете“ с червената фланелка на ЦСКА. На тогавашния стадион „Народна армия“ защитникът изкарва сезон и половина между лятото на 1960 година до зимата на 1961-ва. Тогава преминава в редиците на най-стария столичен клуб, където става истинска легенда и играе чак до 1974 година.

Шаламанов е трикратен носител на купата на България (1963, 1964 и 1966 г.), вицешампион през 1967 г. и бронзов медалист през 1964, 1965, 1966, 1970 и 1973 г. С ЦСКА е шампион на страната през 1960/1961 г. В „А“ РФГ има 265 мача и 10 гола. Обявен е за спортсмен №1 през 1967 и 1973 г. и за футболист №1 на България за 1963 и 1966 г.

Шами започва кариера като централен нападател при „червените“. „Бях много бърз и повратлив, което ми е от ските. Преди един мач обаче десният защитник отсъстваше и мен ме сложиха пробно на тази позиция. Уж проба, а на този пост си останах през цялата кариера. В последните години съм играл и като либеро“, спомня си Шаламанов.

Шами получава огромно признание по време на световното първенство в Англия през 1966 г. Той е избран в идеалния отбор на мондиала като десен защитник. Силно впечатление на специалистите правят сигурната му и самоотвержена игра, както и изключително коректното му поведение на терена. „Щом са ме избрали, все пак е имало защо. Това не може да не ме ласкае, спомените са хубави. Но нашият национален отбор тогава бе целият от големи футболисти. Жалко, че не постигнахме това, което можехме“, ядосва се бившият национален защитник.

Но Шаламанов не зарязва веднага ските, а цели пет години съчетава двата спорта. По онова време нямаше дълги лагери, така че имах идеалната възможност да карам ски. Само в началото ми беше трудно, докато свикна. Винаги ските са ми помагали на футбола, както и обратното“, твърди Шами. През 1965 г. обаче се контузва тежко. На състезанието за Купа „Алеко“ чупи крак, което е краят на кариерата му в ските. След като се възстановява, от футболната федерация го натискат да спира със ските.
„Доста пъти съм слизал от състезания в Боровец за мачове в София и съм се връщал обратно. Бях свикнал и не ми правеше впечатление. Веднъж обаче приложих хитра тактика. Предстоеше ни дерби с „Локомотив“ (Сф). Времето дъждовно, теренът кален. Хлъзгаше се здраво, защото подметките на обувките ни бяха от гьон. Целият отбор на „Славия“ си намазахме обувките с ваксата за ски и всичко стана идеално. А на колегите от „Локо“ им беше трудно в калта и ги бихме с 1:0. Ето това е тактика“, смее се Александър Шаламанов.