Най-силният човек в света отказал 10 хил. долара да загуби мач

На 19 декември 1873 г. в Горна Оряховица се ражда легендарният български борец Никола Петров. От малък остава сирак, принуден е сам да изкарва прехраната си и заминава в Румъния, за да избегне военна служба. Работи като градинар, каменар и общ работник.

През 1895 г. младежът отсяда в Браила, където по това време в града е известният цирк на Цезар Сидони, в който добри борци мерят сили в двубои. Един от най-изявените спортисти в трупата е Жорж Русо, който е определен от Сидони за „най-силния мъж на земята“. Шефът на цирка до такава степен вярва в уменията на бореца си, че обещава 500 леи за всеки, успял да го надвие. Макар без никакъв опит в професионалната борба, Никола Петров не се поколебава и се изправя срещу опитния спортист. Съдбата със сигурност обича смелите и българинът надвива решително опонента си.

Публиката е смаяна. Цезар Сидони не може да повярва, че неизвестният българин постига такива резултати. Той се заканва на Петров, осигурявайки му двубои с най-силните френски борци. Нашенецът се среща с небезизвестния Дубие, който също е сразен. Французинът вижда в българина невероятен талант и впоследствие му става треньор. По това време Никола Петров е на 22 г., тежи 103 кг при ръст 178 см. Само за няколко месеца благодарение на професионалния си наставник влиза в изключителна форма. Резултатите не закъсняват. В Букурещ Петров се среща с легендарния турски борец Мехмед Али и пред очите на румънския крал го побеждава.
После заминава за Париж, където тренировките му стават все по-интензивни. Победите продължават, макар и вече да не са толкова леки предвид опита на противниците. При една от борбите си в Лондон Никола обаче се контузва и костта на глезена му е раздробена – подхлъзва се при опит да прехвърли през глава 150-килограмовия датчанин Олсен. Възстановява се сравнително бързо.

През 1898 г. Никола Петров заминава за Ню Йорк, след като частично е покорил европейските върхове. Там той се среща с вероятно най-добрия американски борец по това време – Джими Корбет-Тигъра. Българинът се колебае дали да участва в този мач заради съмнения, че срещу него ще бъде използвана измама, но после се съгласява. В САЩ навсякъде се тръби за предстоящата среща между „американския тигър” и „европейската горила” – всички с нетърпение очакват този мач. Срещата е на 20 юли 1898 г. Залогът – победителят ще бъде наречен европейски и американски шампион. Преди мача обаче от екипа на американеца, притеснени от славата на Петров, му предложили 10 000 долара, ако загуби. Той отказва. След изключително тежък и нечестен мач (Корбет си служи с непозволени удари) българинът побеждава съперника си. Корбет не приема загубата лесно и разкъсва бузата на Никола Петров. В яда си Никола хваща ръката на американския борец и скъсва бицепса му. Принуден е да напусне Америка съвсем скоро, за да не си навлече неприятности. Тръгва си гордо като носител на титлата „шампион на Америка и Европа”.

Бляскавата кариера на българина продължава. През 1900 г. на състезание в Париж се събират най-силните мъже в света, готови да премерят силите си. Отстранил всичките си противници, българинът достига до финал. Пред очите на стотици аристократи и видни представители на европейски родове Никола Петров вдига купата над главата си. И не само купата – той е окичен с медал лично от кайзера. Признат е за световен шампион и за най-силния човек на XIX век. Става носител на значка на Почетния легион и получава награда от 30 000 франка. Постиженията му прославят България в целия свят.

От мъка по родината големият борец се завръща в Горна Оряховица. Прави го веднага, щом това става възможно. По време на турнир в Дрезден получава телеграма, в която пише, че вече може да се върне в родината без страх, че ще бъде съден за дезертьорство. Тук е посрещнат като герой, наричан „юнак на юнаците“. В България Никола Петров продължава да получава покани за участие в различни турнири, но той се отказва окончателно от активната си спортна кариера. Дарява много пари на бедните и на благотворителни дружества подобно на големия борец от следващото поколение – Дан Колов. Задомява се, като се жени за много по-млада от него девойка (той е на 44, а тя едва на 16 г.), с която имат две деца. Известно е още, че е бил бохем и страстен комарджия.

В близки отношения е с министър-председателя Александър Стамболийски и е основател на първата школа по борба в София, която ръководи  лично. След преврата от 1923 г. обаче изпада в немилост от новите управляващи и не осъществява напълно идеите си. Никола Петров умира на 2 януари 1925 г.