Мичмана хока националите на Мексико’86, свалят го от ефир

"Ще ми бъде доста интересно, ако сега наш репортер, с микрофон в ръка, има възможност да слезе на терена и да интервюира българските футболисти - за какво са излезли в този двубой, с какви мисли, с какво настроение, с каква задача, какви отговори ще му дадат. От това, което досега ни показват, от тази дефанзивна игра, това бавно темпо, без никакъв конструктивен дух, личи, че са излезли само за минимална загуба. Само за минимална загуба, иначе е необяснимо". Това е част от тирадата на Николай Колев в края на мача Аржентина - България, излъчен пряко по Българската телевизия на 10 юни 1986 г. 

Мичмана продължава с критиките и на осминафинала срещу домакините, загубен от нашите с 0:2, пише sportal.bg. Напускаме Мексико'86, без да оставим значима следа и най-важното: първата ни победа на световни финали продължава да бъде илюзия. Острите думи на коментатора обаче не се харесват на някои големци в България. От София пристига императив: Мичмана далеч от микрофона за финалния мач на световното. Всъщност тогава мнозина определят представянето ни за разочароващо. Твърди го дори селекционерът Иван Вуцов на пресконференцията след загубата от мексиканците. 

Докато нашите товарят куфарите си на самолета, Мондиал'86 навлиза в заключителния си етап. В 21:00 часа на 30 юни 1986-а Българската телевизия включва пряко финала от "Ацтека" между "гаучосите" и ФРГ. 3:2! Любопитно е, че след време почти никой не си спомня за отстраняването на Николай Колев от финалния мач. 
Четири години след Мексико’86 Мичмана споделя в интервю: "По-трудно е да се коментира, когато участва нашият отбор, а това е било вече пет пъти. Всеки иска да знае причините за неуспеха му, както е било досега, нерядко за него изкарват виновни дори нас - телевизионните коментатори. А ние трябва да реагираме мигновено, без да чакаме обсъждания, анализи, пленуми, решения. Прав или крив съм бил, не зная, но така постъпих в Мексико и… пристигна забрана от нечии фактори от София да коментирам финалния мач на Мундиал’86. Въпреки всичко винаги много съм се радвал на участието на българските футболисти на финалите, със своите коментари никога не съм имал проблеми с футболисти и треньори. Проблемите идваха от ръководителите на футбола, от тези над тях". 

10 години след патилата на Мичмана проблеми има и наследникът му в Канал 1 Петър Василев. В средата на 90-те години Петела е топкоментатор на Националната телевизия, заради което са му поверени финалите в Шампионската лига и мачовете на националния отбор. През лятото на 1996 г. започват европейските финали в Англия. Цяла България вярва, че тимът на Димитър Пенев има сили да спечели титлата. Самочувствие не липсва и на футболистите ни, много от които са категорични - бронзът от САЩ'94 ще бъде последван от медал на Евро'96. 

За Лийдс и Нюкасъл, където играем с Испания, Румъния и Франция, е командирован Петър Василев, който ще коментира изявите на Пеневата чета. Уви, напускаме шампионата много по-рано от очакваното, а в България куцо, кьораво и сакато точат сатъра за главата на Любослав Пенев. Централният ни нападател се намира в слаба форма и си вкарва автогол срещу французите. Отпадаме и у нас всичко живо плюе и съска. Петела обаче е дипломатичен зад микрофона на "Сейнт Джеймсис Парк": "Българите с много добри впечатления, със самочувствие ще трябва да напуснат Англия. Едва ли можем да се сърдим на това невероятно талантливо поколение наши футболисти, те ни дариха с толкова много радост, че сега всяка груба дума, всяка критика, може да бъда приета особено болезнено. Фактът е един - нашите играчи оставиха ярка диря и на десетите европейски футболни финали".

Словото на Василев обаче не е прието добре и куриозно журналистът е отзован от Острова. Не бил хулил националите. Звучи невероятно, но коментаторът наистина остава извън борда на Евро'96 заради умерения си тон. На експресна среща на летището в Лондон Петела предава на Борис Касабов билета си за четвъртфинала между Франция и Холандия и потегля за София.