Легендата Аспарух Никодимов: Най-важните ми голове са всички срещу „Левски”  

Мнозина смятат Никодимов за най-добрия български клубен наставник. В своята треньорска кариера той може да се похвали с 5 титли на България, полуфинал за КЕШ и куп гръмки европейски победи над клубове като Ливърпул, Нотингам, Монако, Реал Сосиедад, Шахтьор Донецк, Парма и много други.

На 21 август легендарният футболист и треньор на ЦСКА навършва 74 години. Неотдавна Аспарух Никодимов издаде своя автобиография – изповед. Тя описва пътя на момчето от софийското село Богьовци до най-големите световни стадиони като „Маракана“ и „Ацтека“, „Анфийлд“ и „Ноу Камп“. Животът на Паро е едно наистина изумително пътешествие из всички лабиринти на футбола. В книгата си той разказва за футбола от улицата, в „Орландовци“. За махленския футбол в отбора „Сава Михайлов“ от квартал „Гевгелийски“. За юношеския футбол върху сгурията на стадион „Септември“. За ЦСКА и дръзкия футбол, нужен не просто да се изправиш срещу европейските шампиони „Аякс“, „Нотингам Форест“ и „Ливърпул“, но и да ги победиш.
Никодимов представя възхода и спадовете на футболна България в най-славните и спорни дни на нейното минало. А един от фундаментите на тази книга са възторгът и страданието в бушуващите страсти по трибуните. Защото за хората футболът е преди всичко страст и любов. За самия Никодимов – също.

Легендарният спортист е играл 11 сезона за ЦСКА (1964-1975), като за този период е отбелязал 58 гола в 296 срещи. С червения екип е 6-кратен шампион и пет пъти носител на Купата на Съветската армия. Той играе в емблематичните полуфинални сблъсъци в турнира за КЕШ срещу Интер през 1967 година.

За националния отбор на България има 25 мача и 6 попадения, които записва между 1966-та и 1974-та. Участник е на Световното първенство през 1970 година в Мексико, сребърен медалист е от Олимпийските игри през 1960-та, отново в латиноамериканската държава.
Треньор е на ЦСКА в три периода (1979-1983, 1991-1992 и 2001). Като наставник на армейците извежда тима до един полуфинал (1981/82) и един четвъртфинал (1980/81) в турнира за КЕШ.
„Футболът ми беше мечта от малък. Аз бях славист като дете. С баща ми ходехме постоянно на мачове. Тогава любимците ми бяха Чоко Василев, Петър Величков”, връща се назад Паро.
„Навремето играех в кварталния отбор Сава Михайлов до 16-годишна възраст. Серги Йоцов ме покани в Септември. През май 1964-а пък Манол Манолов - Симулията, ме привлече на "Армията". 
От „Септември” той отива на Армията. „Дойдох с Димитър Пенев и Янко Кирилов. Най-добро отношение срещнах от Кирил Ракаров и от Жоро Найденов. Те ни бяха като бащи.

Подкрепяха ни и ни закриляха. Само Иван Колев ни се караше, но единствено по време на мач или тренировка. После ни викаше: "Нищо, нищо, извинявайте". Бързо се адаптирахме”, спомня си той.
„Най-важните ми голове? Всички срещу Левски”, признава Никодимов: „Никога няма да забравя първия си гол във вратата на "Левски". Отбелязах попадение във финала за Купата на съветската армия, а ЦСКА спечели с 3:2 през 1965 г. Вкарвал съм и други голове, но този ще го помня винаги”.
Никодимов отрича приказките, че навремето е играл грубо срещу Гунди. Отрича също той и други футболисти да са използвали дори кърфица срещу него в двубоите. „Това е най-голямата измислица”, казва Никодимов.

„Спомням си едно дерби, в което изгониха Аспарухов и нашия защитник Иван Василев. Те се сбиха. Срещата беше на 11 март 1967 г. и завърши 1:1. Главен съдия беше Ангел Гергинов. Излязохме с бели фланелки. Аз открих резултата в 21-ата минута, Меци Веселинов изравни в 32-ата. Не крия, че играта беше доста твърда, да не кажа груба. И левскарите не подбираха средствата. Дори треньорът на Левски Кръстю Чакъров извади от игра Гошо Георгиев - Дълга Мара, защото не подбираше средствата на терена... При един сблъсък на тревата паднахме заедно с Аспарухов. 
Сашо Костов, понеже беше тарикат, отиде отзад и щипна Гунди. После демонстративно му вдигна фланелката пред рефера и му извика: „Ето, гледай, гледай, Паро го ощипа". И мен ме изгониха. Както и да е. В играта трябва и тарикатлък да има. После често си припомняхме със Сашо този случай”, казва легендата.

„Не успях да стана европейски шампион, а имах два пъти този шанс – прави равносметка Никодимов.- Като треньор през 1982 г., ако бяхме отстранили Байерн, нямаше да имаме проблеми срещу Астън Вила на финала. Бяхме се специализирали по английски отбори. През 1967 г. срещу Интер в полуфинала си разменихме  два равни с по 1:1 и ни предстоеше решителен трети мач за излъчване на финалиста. Така и не е ясно обаче кой началник е приел предложението на Интер двубоят да се играе в... Италия. Третият мач го изиграхме в Болоня. Не зная по чие нареждане стана промяната. Трябваше по принцип да играем във Виена. Казаха ни, че в Болоня повечето жители били комунисти и щели да ни подкрепят, някакви такива истории.

Ако не се лъжа, италианците бяха дали на нашата федерация 100 000 долара. Изобщо не е вярно, че клубът е получил чисто нов западен автобус с тоалетна. Ние рейсът го взехме още през лятото, беше ни подарък от заместник-министъра на отбраната Здравко Георгиев. Награда, че станахме шампиони през 1966 г. При това автобусът беше испански, а не италиански”, слага край на слуховете през годините Паро.