Сега на 10 декември се навършиха 40 години от елиминирането на холандския колос “Аякс”. Бившият европейски клубен шампион вече бе преминал своя зенит, но в състава му все още се открояваха футболисти като Рууд Крол, Вим Сурбиер, Бари Хулсхоф и Гери Мюрен. Към тях задължително трябва да се добави и името на голмайстора Рууд Геелс, както и на вратаря Пит Шрийверс. В състава на “сините” тогава играеха ярки индивидуалности, като Павел Панов, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Кирил Миланов, Воин Войнов и Красимир Борисов. Треньор на “Аякс” бе големият Ринус Микелс, който се бе завърнал на кормилото на тима след гастрола си в “Барселона”, докато начело на “сините” бе младият тогава специалист Иван Вуцов.
Преди първия осминафинал в Северната Венеция Амстердам “сините” пристигнаха късно след полунощ в деня на мача, тъй като принудително чакаха 8 часа на летището във Виена. Но въпреки непредвидените затруднения те бяха готови за битката на Олимпийския стадион пред над 50 хил. зрители. Съвсем логично, още в началото
домакините свиха обръч около българската врата,
разчитайки да разколебаят психически своите гости. А и те имаха проблеми - до срещите с “Дуисбург” Грънчаров не бе играл половин година в официален мач, а Аладжов и Тишански се бяха върнали в строя след контузии. “Сините” действаха подчертано предпазливо и цялото първо полувреме не отправиха нито един удар във вратата на Шрийверс. А холандците все пак реализираха едно от многобройните си положения чрез стрелеца си Рууд Геелс. Видели, че по този начин могат да стигнат единствено до по-сериозна загуба, през втората част българите заиграха нападателно и все по-често Шрийверс трябваше да се намесва след опасни атаки на Панов, Миланов и Борисов. Междувременно на мястото на Стоянов в игра влезе Войнов и той още повече раздвижи нападението на “сините”. А домакините използваха лекото оголване на защитните редици и увеличиха разликата на 2:0 чрез Щефенхаген. И точно тогава, когато се очакваше трети гол, който да узакони превъзходството на “Аякс”,
5 минути преди края “Левски” нанесе съкрушителния си удар
След кратко разбъркване пред холандската врата топката попадна във Войнов, който без забавяне технично я насочи под гредата - 2:1. Един безценен гол на Войнов! “Аяксите” бяха като зашеметени и до края не можаха да се окопитят.
Показателни бяха и мненията след мача - в. “Де Телеграаф”: “Усмивки нямаше. Бледи и тихи излизаха състезателите на “Аякс” от съблекалнята. Целият отбор тъгуваше. Направи впечатление много техничната и умела игра на гостите, които освен това показаха и много добра кондиция”. В. “Де Фолкскрант”: “Българите са в състояние да направят пред своята публика много повече, така че “Аякс” ще замине за София с олово в обувките. Българският отбор заслужи този резултат, който го прави фаворит за място на четвъртфиналите”. А треньорът на “Аякс” Ринус Микелс заяви: “Резултатът 2:1 е много неблагоприятен за нас. Ще ни бъде тежко в София. Не очаквам там “Левски” да играе за “всичко или нищо”, защото му е достатъчна победа само с 1:0. А се знае, че един разпродаден стадион е голям стимул”.
В мразовитата вечер на 10 декември 1975 г.
над 70 000 зрители бяха изпълнили до краен предел трибуните
на ст. “Васил Левски”, за да наблюдават мача на годината за целия български футбол. За разлика от мача в Амстердам, сега в тима на “Аякс” бяха капитанът Хулсхоф, както и Гери Мюрен. Минималната загуба даваше реални шансове на “сините” да отстранят от пътя си холандския колос. Те обаче много ясно си даваха сметка, че опитният съперник е коварен и знае как да използва слабостите на своите опоненти. Шест дни преди двубоя “Левски” разгроми ЦСКА с 4:1 за първенство и тази победа сякаш бе генерална репетиция преди гигантския сблъсък.
Още в началото се разбра, че холандците са респектирани от българите и в София те ще бранят минималния си аванс, като ще разчитат предимно на контраатаки. Но нервното напрежение дълго време сковаваше действията на “сините” и те отправиха първия си удар във вратата едва в 33-тата минута. Но този удар се оказа щастлив! Панов се пребори за една топка, напредна и шутът му направи безпомощен Шрийверс - 1:0 за “Левски”. Този резултат вече класираше “сините” за четвъртфиналите, но до края имаше още много време. Гостите вече нямаше какво да губят и на свой ред тръгнаха в атака, като към снайпериста Геелс се присъедини и Щефенхаген. Стигна се и до 63-тата минута, когато въпреки зорката охрана Геелс остана за миг непокрит и опитният стрелец не пропусна шанса си - той нанесе страхотен шут в напречната греда и докато бранителите се окопитят, отново той пръв стигна до топката и я насочи в мрежата. Това бе шок за “сините”, но те бързо излязоха от моментното вцепенение и отново тръгнаха напред. Само след три минути Грънчаров се включи в атака, пребори се с няколко защитници и само отклони топката към Панов, който на празна врата просто нямаше друг избор - 2:1 за “Левски”. Общият резултат от двата мача бе изравнен и до края на редовното време, както и на продълженията и двата отбора действаха внимателно, защото всяка грешка можеше да има фатални последици.
Стигна се и до кулминацията с изпълнението на дузпите.
Започна се сериалът “Гол след гол” -
Тишански 1:0, Геелс 1:1, Панов 2:1, Крол 2:2, Миланов 3:2, Нотен 3:3, Борисов 4:3. И точно тук дойде развръзката! Именно Хелинг, когото треньорът Микелс вкара в игра девет минути преди края на продълженията като най-добрия стрелец при дузпи, шутира високо над гредата. Оставаше ударът на Йорданов - ако вкараше, петата дузпа за “Аякс” ставаше безпредметна, тъй като “Левски” се класираше. Майсторски той насочи топката в противоположния на Шрийверс ъгъл и взриви 70-те хиляди по трибуните, които с мощен рев и стотици горящи факли възвестиха краха на холандския колос “Аякс”.
След мача двамата треньори бяха в диаметрално противоположни настроения - Иван Вуцов: “Много съм развълнуван от победата. Само след четири дни ще навърша 36 години, а тази вечер изпитах най-голямата си радост в живота. Момчетата играха с ясното съзнание, че срещу тях стои един голям отбор, който може да бъде победен само с разумни действия. И те не изпуснаха своя “златен” шанс”. Ринус Микелс: “Два силни отбора водиха битка за победата и въпреки че “Аякс” игра по-силно в София, успехът на “Левски” е заслужен. Ако трябва да отлича някого от българите, това безспорно е Панов - автор на два гола”.
Елиминирането на “Аякс” безспорно е събитие с историческа стойност за “Левски”! Написана бе нова славна страница в “синята” летопис! Така “Левски” достигна до европейския четвъртфинал, където го чакаше “Барселона” начело с Кройф и Неескенс. А “синият” фолклор роди и стихотворение, възвеличило великата победа над славния холандски “Аякс”.
Щрихи към картината
МАЙСТОРИТЕ НА ДУЗПИТЕ
А ето и мненията на петимата, които не трепнаха при изпълнението на дузпите.
Иван Тишански: Вълнувах се, защото в последно време бях изпуснал три дузпи. Реших да бия силно и вярвах, че вратарят не може да отрази удара ми, дори и да предугади посоката му. Доволен съм, че се оказах с “лека ръка”.
Павел Панов: Само за миг ми мина през ума, че мога да сгреша, но пропъдих тази мисъл. Нарочно тръгнах бавно към вратата, като гледах вратаря. Видях как Шрийверс трепна надясно, но вече бях насочил удара силно и точно. Повече се вълнувах, докато другите трима изпълняваха дузпите.
Кирил Миланов: Бях спокоен. Приех го като работа, която трябва да се свърши на всяка цена. Чак като ударих топката, усетих, че краката ми се подкосиха. Сигурно не бих могъл да събера сили за втори такъв удар.
Красимир Борисов: Бил съм и други дузпи, но тази ще я запомня. Почувствах някаква горчива буца в стомаха си. Трудно може да се опише това чувство - вратата сякаш се смалява и виждаш само едни очи - тези на вратаря. В последния миг ми дойде някаква страшна злоба и треснах топката, сякаш целя смъртен враг.
Йордан Йорданов: Хич и не исках дума да става, че аз ще изпълнявам дузпа. Молих се на треньорите да не я бия. Беше ме страх! На всичкото отгоре и петата, последна дузпа. Сигурно от такова вълнение побеляват косите. И чудно, но когато поставих топката, изведнъж се успокоих. Бях видял вече, че този Шрийверс се метна четири пъти все надясно. Забих му топката точно в същия ъгъл. Но той пък бе решил петия път да се хвърли наляво. Този, който е измислил това правило, не е мислил само за тези, които ще изпълняват дузпите.
КапитанътВ Амстердам през първите 30 минути почти не минахме центъра. Холандците поведоха с два гола и сметнаха, че са си свършили работата, когато дойде голът на надеждата на Войнов. В София пълните трибуни ни импулсираха да извършим подвиг. Панов пак направи голям мач, като вкара и... трите гола. Да, при холандското попадение, записано на името на Геелс, се получи рикошет в крака му. Вече в минутите след триумфа се пошегувах с него: “Веднъж да се върнеш назад и става беля”. А на терена му беше толкова мъчно, че чак се просълзи. Но като истински мъж превъзмогна болката и скоро пак прониза вратата на “Аякс”. А дузпите ще помня цял живот!
