“Добре дошли в страницата на Тончо Русев, четем във Фейсбук. - Създавам я с цел да уважа и тук неговото скромно (според него) творчество от над хиляда песни. Аз съм Елена, неговата внучка, и ще качвам снимки, линкове към песни и интервюта, въобще всичко, свързано с него. Разчитам на вашите позитивни отзиви и коментари, все пак тази страница я създавам за добро настроение и искрено се надявам някои от песните да си ги тананикате също като мен!”.
Мило послание, дар от любимата внучка на маестро Тончо Русев Елена.
От известно време насам култовият композитор се щади заради проблеми със сърцето. Шегува се със себе си: “Щастлив съм, ама с това разхлопано сърце и от радост може да се умре!”.
За маестрото възрастта е само отметка в личната картаТова не му пречи да мисли за нови песни. Сърцето и кръвното му правят номера и той е далеч от идеята да се прави, че годините не казват своето.
Но той е боец, кален в битките с живота. Пък и гледа винаги да е в младежка компания, та да поддържа духа си винаги на ниво.
Един тромпет, купен на бартер срещу скъп часовник “ Лонжин”, слага първите ноти върху житейското петолиние на майстора на шлагера.
Локомотивният машинист Руси Тончев от Бургас вижда, че хлапето му е музикално. Не му е трудно да разпознае таланта, защото самият той свири на мандолина.
За да намери инструмент на детето си, огнярят интелигент се разделя с часовника, по който следил разписанието на влака си
Направил бартер и в замяна на лъскавите стрелки получил тромпет. Подарил го на сина си. Днес маестро Тончо Русев пази детска снимка с първата си придобивка на видно място у дома. А тромпета държи до леглото си.
“Пазя го като очите си, защото е исторически за мен. С него съм започнал работата си в Биг бенда на БНР, който навремето с още няколко приятели създадохме”, споделя той.
Другото, с което няма да се раздели и на онзи свят, е мандолината на баща му.
От случката с часовника са минали десетилетия, но Тончо още се терзае, че не се е отблагодарил достатъчно на баща си за жеста. Затова дава цялата си любов на дъщеря си Албена - пианистка, и на вече порасналата си внучка Елена.
И, разбира се, до успелия мъж неотклонно вече 60 години е съпругата му Елена. Тази година ще отпразнуват Диамантена сватба.
Наскоро в свое интервю творецът признава, че
никога не е имал интимни отношения с певици, нищо че стотици пъти е възпявал любовта в песните си
“Можеш ли да престанеш да обичаш хората около себе си, които знаеш, че те обичат? Аз смятам, че с годините любовта дори се подсилва, има някаква прогресия”, споделя Русев.
Равносметката ми е за един изпълнен човешки и музикантски дълг. Написал съм много песни, повечето от тях - хубави, действително, изпети от нашите най-добри певци, и не само от нашите - по цял свят. Доволен съм от това, което съм направил като музикант и човек. Ще бъде грехота, ако кажа, че съм недоволен от живота. Напълно съм доволен от това, което съм постигнал, да съм жив и здрав още някоя и друга година да поработя и това е.
Всеки ден е различен. Но, общо взето, имам следния режим: ходя на разходка в Борисовата градина до обед. След това си почивам малко следобед. Аз работя само когато нещо звучи в душата ми. Не сядам без причина на пианото да пиша песен. Така че, когато нещо прозвучи, аз може и да обядвам, ставам, напускам масата и започвам да пиша.
Всички песни, които съм написал, са написани за даден изпълнител, като съм се съобразявал с неговия вкус, манталитет, привички, качества. Дали има формула? Първо, трябва да има много хубав текст. Второ, трябва да има вълнуваща и ярка мелодия. Трето, трябва да има владеещ изкуството да аранжира и - накрая, но не по значение - да има изпълнител, който да направи песента достояние на нейно величество публиката.
Темата за вдъхновението е преекспонирана. Вярно, че трябва човек да го вълнува нещо, за да напише песен, но не е необходимо това да е някаква голяма любов или трагедия. Става ти професионален навик и когато имаш настроение, когато нещо звучи в душата ти, сядаш и написваш песента.
Лично аз пиша, когато ми е мъчно, тежко и затова пиша надвечер
Текстовете винаги са поетични стихове. Писал съм песни по най-големите автори - Багряна, Павел Матев, Евтим Евтимов, Недялко Йорданов и много други. Най-бързо написаната ми песен е "Ти сън ли си" по стихове на Павел Матев. Просто си спомням като ден днешен, че обядвах, когато ми се обади един приятел, продиктува ми стихотворението по телефона. Оставих масата, седнах и я написах. За минути!
Е, има моменти, когато нищо не излиза. Сядаш на пианото, удряш два акорда - и нищо. Имал съм периоди по цели месеци да не мога да напиша нищо. Много съм се отчайвал в такива моменти, но най-близките ми хора са ми давали кураж.
Не съм суетен, но трябва да ви призная, че е много приятно, че хората уважават моето изкуство, и имам чувството, че ме обичат. Успехът отива при тия, които работят много. Но не само това е необходимо. Необходим е и шанс, късмет. Така е във всяка професия.
Ако няма кой да ти възлага задачи, да ти подаде ръка, нищо не става
Минал съм по цялата стълбица на музикантския занаят - имам и върхове, и падения, миналото ми също е много светло, винаги съм се радвал на любовта на хората с оркестър “Балкантон” и сега като композитор чувствам, че ме уважават и търсят - какво повече ми трябва!
Все още няма коментари