Ярките цветни сюрпризи на лютичето

В природата са известни около 600 вида от семейство Лютикови. Те са разпространени по цялото земно кълбо, предимно в умерените и студени области. Латинското наименование на растението е Ranunculus и произхожда от rana - на латински “жаба”. Това се дължи на факта, че голяма част от представителите на рода растат във вода или около водоеми. Лютичетата цъфтят в много багри - от снежнобяло и жълто до тъмночервено. Това е една от причините през последните години да има бум в търсенето на това цвете.

Най-ценен вид като градинска култура е азиатското лютиче - Ranunculus asiaticus, произхождащо от Югоизточна Европа и Мала Азия. Неговото култивиране е започнало през XIII век, а първият сорт се е появил през 1580 г. Известни са две групи градинско лютиче - персийско или азиатско, и чалмовидно или африканско, което е с по-големи листа и цветове и множество завити навътре венчелистчета, наподобяващи кичестия божур. Те са сравнително по-топлолюбиви и не издържат на зимни застудявания, затова не трябва да се оставят да презимуват на открито.

Градинското лютиче е тревисто многогодишно растение, достигащо на височина 30-50 см, с месести грудковидни корени. Листата му са зелени, двойно или тройно разсечени. Цветовете са прости или кичести, различно обагрени, с диаметър 6-7 см, разположени на тънки цветоносни стъбла, като на всяко стъбло разцъфват до 4 цвята. Това цвете е изключително слънцелюбив вид, предпочитащ добре осветените места. Цъфти през юни и юли. Растението се използва основно за украса на балкони и тераси.

Градинското лютиче започва да цъфти три месеца след засаждането. Добре е да го настаните в богата на хранителни вещества и влагозадържаща почва. Растението се подхранва при първото появяване на пъпките с органични подобрители, а в периода на цъфтеж - с универсален подобрител за цъфтящи растения. През август-септември малките грудки се изваждат от земята, подсушават се и се слагат в сандъчета при температура 20 градуса. Съхраняват се до пролетта на проветриво място в сух пясък или хартиени перфорирани пакети при температура 17 градуса.