Димитър Туджаров-Шкумбата е роден на 6 октомври 1954 г. в Петрич. Най-забавният инженер сред инженерите и единственият техничар сред комиците! Работил е в металургичния гигант „Кремиковци“, а оттам се качва на много наши и чужди сцени. Освен като шоумен той е известен и като най-добрия имитатор на личности от политиката през 80-те. Играе и до днес, това е тайното реактивно гориво, което го държи в кондиция.
„Ретро“ го намери на път за родния Петрич за един откровен разговор.
– Шкумба, как мина рожденият ви ден?
– За рождения ден се събрахме с приятели в София, най-близките. На тия години все по-смешно става, като си празнуваме рождените дни, защото остаряваме. То не е за празник, но пък сме живи и го празнуваме.
– А как се чувствате?
– Обаждат се стари травми, получени при катастрофи, леко накуцвам. Отидох на преглед, казаха, че ще оправят коляното, но то от годините и от килограмите, както и от натрупаните травми, няма как да стане. Слава Богу, мозъкът ми още работи, а и аз продължавам да се изявявам. Много неща предстои да се случат до края на тази година, а и през 2027-а. Дано да съм жив и здрав само.
– Какво предстои във вашите творчески изяви?
– На 16 декември в Двореца на културата и спорта във Варна предстои един страхотен спектакъл – „100% БГ“, кръстили сме го така, защото сме заедно с Ансамбъл „Пирин“. На 10 декември в Благоевград е премиерата на постановката „Пирин“. На 23 октомври ще играя „Бивали Небивалици“ в София. „Лазарица“ на Радичков направихме с Добричкия театър, гордея се, че играя там. Светла му памет на Григор Вачков, аз съм плакал, когато гледах този спектакъл в Сатиричния театър, бях на 22 години тогава.
Някои ми казват: „Защо не слезеш от сцената?“ Викам им: „Елате и ме бутнете!“.
– Как се роди прякорът ви Шкумбата?
– Баща ми беше с този прякор като футболист, светла му памет. Играеше много добре в Националния отбор. Герданът на ракията, тези малки балончета, които се получават, когато се сипе в чашата, се казва шкумба. По нашия край правим 64-градусова ракия, герданчето е серт, силно. Баща ми като човек е бил такъв – иначе благ, но на терена е бил серт.
Брат ми Борис Туджаров е професор в Техническия университет и като бяхме по-млади, все ми казваше: „Е, бива ли, бе. Не ми казват господин доцент, професор, а това е братът на Шкумбата“.
– Извън сцената весел човек ли сте?
– Нашата реалност не е много за усмивки, но сме длъжни. Мисля, че Чаплин беше казал, че един ден без смях е загубен ден. За жалост, радостта все повече намалява заради това, което лудите водещи на определени държави вършат по света и загиват невинни. Заливат ни с новини, които са трагични. Телевизия не гледам и вестници не чета.
Сега се сещам за една история. Един ден майка ми, светла ѝ памет и на нея, ми звъни и ми казва: „Митко, моля те, не прави така!“. „Какво, бе, мамо?“ – питам аз. „Върни парите“ – ми казва тя. „Какви пари, бе, мамо?“ „Ами дето си ги взел от Веско Маринов!“.
А то пишело във вестника, че сме се хванали на бас да играем тенис на корт и аз съм го бил три пъти с резултат 6:0 и съм прибрал 5000 марки на онова време от Веско Маринов. Така че няма смисъл да се следят новини.
– Интересувате ли се от актуалната тема за кандидатпрезидентската надпревара?
– Пуснаха ми едно клипче, в което видях някои кандидатпрезидентски двойки, от които ми стана обидно, че съм българин. Честно ви казвам! Някаква певица имаше там… Недейте, бе, хора, не всички сме ненормални! Нека има хора, които да говорят разумни неща за конкретните мерки, които ще предприемат. Иначе е срамно това, което става.
Обаче, когато разбрах, че Кирил Вълчев е кандидат за вицепрезидент, му се обадих и му пожелах успех. Ние сме приятели от много години, той е умен и достоен човек, та ми каза: „Айде сега, почвай вицове и за нас“. Но ще изчакам да минат еуфорията и изборите и ще ги направя.
Преди много години Стефан Данаилов, светла му памет, ми се обажда и ми казва: „Митко, трябваш ми, кандидатирам се и е трудно в Кремиковци и Кърджали“. Аз не съм привърженик на никоя партия, но бях сигурен в Стефан. Обикаляхме и отиваме в Кърджали. На сцената сме аз, Васил Михайлов, Вежди Рашидов и Стефан Данаилов, пълно – над 20 000 души на площада. И един старец ни видя и рече: „Какви сте вии с тия костюми, беее? Рядко идват вече българи с костюми тука. Българи ли сте?“. „Да, кандидат-депутати“ – казва Стефан Данаилов. „Божеее, още не сме въ избрали и почвате да краднете. Един пирон няма да завлечем от вас“ – рече старецът. Стефан се засмя и каза: „Не, бе, дядо. Дойдохме да глътнем чист въздух“. „А, лапнете, лапнете…“, рече дядото.
Хората се смеят, а Стефан ми каза: „Абе, Димитре, аз те взех като приятел да агитираш, а ти виж какво правиш“. Е, да де, но го избраха.
– Какво мислите за правителството на г-н Радев?
– Дано г-н Радев като министър-председател успее, хората около него не ги познавам, желая му успех. Най-трудното време за управление е това в глобален мащаб. България се намира между чука и наковалнята. Икономически сме зле, дай Боже, нещо да мръдне и да стане по-добре за всички хора. Това ми е мечтата. Моето е минало вече, но трябва да се гледа напред. Вярвам на младите.
Хора ме питат дали бих променил нещо в живота си, ако се върна назад. Нищо не бих променил, аз съм доволен от моя си живот. Чакайте да ви кажа един виц по темата: Господ извикал Тръмп, Путин и Радев и им казал: „Момчета, може да ми зададете въпрос“. Тръмп казал: „Аз се интересувам кога ще настъпи световният капитализъм навсякъде“. „Ами трябва да изчакаш 150 години“ – казал Господ и Тръмп заплакал. Господ го пита защо плаче, а Тръмп му отговорил: „Няма да го доживея“. Путин пита кога ще настъпи навсякъде социализмът. Господ му рекъл: „Първо ще дойде капитализмът и после социализмът“. И Путин заплакал, защото няма да го доживее. Радев казал: „Господи, кога България ще стане просперираща, икономически стабилна държава, с нови предприятия, щастливи хора и пеещи деца?“. Господ заплакал, а Радев го попитал защо плаче. Господ казал: „Няма да го доживея“. Заплакал и Радев.
– Как се раждат вицовете?
– Разказвам истории, които са се случили, но никой не вярва, че са истински. Ето една прясна история: лекар идва на мой комедиен спектакъл и ми разказва, че преди 3 месеца оперирал стомаха на български ром. Налагало се да му направи втора операция на стомаха, медицинският термин е ревизия. Извикал съпругата му и ѝ казал: „На вашия съпруг трябва да му направим ревизия на стомаха“. Тя рекла: „Сакън! Той ке крадне, крадне, но на стомаха нищо не слага. Не му правете ревизия!“.
– Вие получавате ли пенсия?
– Годините, в които обикаляхме нагоре-надолу от „Концертна дирекция“, не са ми включени в трудовия стаж. Това са към 20 години. От „Кремиковци“, колкото имам стаж и за навършени години за пенсиониране, получавам пенсия. Може да си купувам по едно кисело мляко на ден.
Само 350 души са в онези списъци с държавна помощ от 500 лв. месечно, но и това е лошо. Или всички, или никой не трябва да бъде в такъв списък! Така трябва да бъде според мен. Аз не ги следя тези неща, защото си работя.
За мен е срамно това, което се прави в България с хората, които работят на сцената. Борето Гуджунов, светла му памет, забравиха го в последните му дни.
– Минималната пенсия у нас е 350 евро – как ще го коментирате?
– Е, не е ли срамно това нещо?! Подиграват се с хората! Нямаме 6 млн. души, дайте първо на възрастните хора! Има хора, които са работили цял живот и в момента са оставени да чакат на някакво подаяние.
