Големият актьор Васил Михайлов е загубил 34 хиляди лева, които му се полагали заради работата му като депутат във Великото народно събрание от 1990 г. Наскоро Капитан Петко войвода решил да си потърси парите от държавата, но бил порязан.
Навремето той отказва да вземе полагащите му се заплати, а сега се оказало твърде късно и давността им била изтекла, затова не можело да му бъдат изплатени. „Не си ги взехме Нешка Робева, митрополит Панкратий, Светлин Русев и аз. Беше ме срам да вземам от две места пари, тъй като бях на щат във Военния театър. Бях записал 181 човека депутати да не си вземаме заплатите, да дадем пример в първото Велико народно събрание за демокрация, но… Отидох наскоро да ги диря тези пари, за да ги направя дарение, но били загубили давност. Освен това в театъра ме водят на половин бройка. И питам държавата с коя половина да играя – с горната или долната?“, жалва се артистът.
Той негодува, че не е получил и стотинка авторски права от филма „Капитан Петко Войвода“, който се разпространява от години наред в интернет чрез пиратски сайтове и е бил теглен от потребители повече от милион пъти. „Има закон, който не се спазва. На мен може да ми се падат по 50 стотинки, но това прави много пари, които не са крадени, а заслужени. Но законът не се спазва“, възмущава се актьорът легенда.
Михайлов разчита на пенсията си и хонорарите, които получава от Военния театър. Макар в последно време да не е добре със здравето, продължава да играе. Бе преустановил за кратко представленията си в началото на Ковид пандемията от страх да не пипне вируса, но сега излиза пред публика поне два пъти месечно. „През последните години много боледувах. Моите малки фъстъчета, внучетата ми, все се катерят по мен да си играем. Носят ми вирусчета, пък имунната ми система е доста скапана, макар че докторите казват, че нямам нищо общо с възрастните“, споделя 83-годишният актьор. От лятото насам бил по-добре с краката след процедури с минерална вода, но пак не смеел да излиза навън без бастуна. Макар че пенсията му не е сред най-високите в артистичната гилдия, той непрекъснато заделя от нея, за да помага на хора в беда. Последният случай бе съвсем скоро, когато платил операцията на свой колега, губещ зрението си.
