Рак погуби и двете съпруги на Георги Атанасов   

На 88 години почина бившият министър-председател от соцвремената и член на Политбюро на ЦК на БКП Георги Атанасов. Той бе сред основните заговорници при свалянето на Тодор Живков през 1989 г. Водеше и прословутия Десетоноемврийски пленум.

Атанасов е роден в село Православен, Пловдивско, на 25 юли 1933 г. От 1947 г. е член на комунистическия Работнически младежки съюз, а от 1956 г. – на Българската комунистическа партия. През същата година завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. През следващите години заема различни постове в номенклатурата на Димитровския комунистически младежки съюз, като оглавява организацията от 1965 до 1968 г. След това е в апарата на Централния комитет на БКП – ръководи отделите „Наука и образование“ (1968 – 1976), „Деловодство“ (1976 – 1977)[1] и „Организационен“.

Между 1962 и 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.
От 1977 г. до 1984 г. Георги Атанасов е секретар на ЦК на БКП, отговарящ за организационните въпроси и отдел „Организационен“ на БКП, като по този начин се нарежда като втори човек в йерархията на БКП след Тодор Живков, а от 1981 до 1986 г. е и заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол с ранг на министър в правителството на Гриша Филипов. В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т. нар. възродителен процес.

През март 1986 г. заменя Гриша Филипов като председател на Министерския съвет, а по-късно същата година оглавява и 78-ото правителство на България. Награден е с ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“. През 1990 г. Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия. През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби, но е помилван от президента Желю Желев през 1994 г. по здравословни причини.

След смъртта на Димитър Попов на 5 декември 2015 г. Георги Атанасов се превръща в най-възрастния жив бивш министър-председател на България. А след смъртта на Тодор Живков (5 август 1998 г.) е последният жив премиер от комунистическия режим преди 1989 г.
Той е и единственият министър-председател, който беше осъден и излежаваше ефективно пресъдата си в Кремиковския затвор.
Един от най-важните фактори по време на пленума на 10 ноември 1989 г. е Георги Атанасов, по това време министър-председател, който води заседанието на пленума на ЦК на БКП и отказва да даде последната дума на Тодор Живков. Това решава успеха на пленума с гласуването на оставката на Първия.

"По време на заседанието, като тръгнаха изказванията, двамата седим един до друг и по едно време Живков ми казва: „Георги, хубаво е да ми дадеш думата да кажа няколко неща - спомня си по-късно Атанасов. - Но, другарю Живков, вие сутринта говорихте два часа, говорихте много хубаво, защо е нужно сега? - Добре, както кажеш!. Точно така ми каза. Разбирах състоянието му, но не му дадох думата. Даже някои след това казаха: „Ей, ти си много жесток, даже не му даде думата да благодари на тоя Централен комитет." Добре, ще му дам думата, ама знам ли какво ще говори. Да не объркаме работата."
Георги Атанасов не обичаше да се връща назад в годините към най-черния период в живота си – престоя му в затвора в Кремиковци. През 1992 г. той е осъден за финансови злоупотреби по делото „Сираци“. Лежи 8 месеца в ареста и близо година в затвора. Помилван е през 1994 г. с указ на Желю Желев.

В личен план Атанасов също преживява трагедии. Жени се два пъти и два пъти остава вдовец, а съпругите му умират от рак. Преди 5 години стана ясно, че не изкарва старините си в самота, а споделя живота със своя колежка от партията и бивша зам.-министърка на образованието от Живково време – Ани Спанчева, с която са набори. Знаели се още от младежките си години в Комсола, но се събрали като двойка едва в пенсионерска възраст, за да заживеят заедно в апартамент в столичния квартал „Лозенец“.

„В политиката се настани омразата и тя диктува вече две десетилетия поведението на политици и държавни институции. Нито едно правителство досега не показа воля да смаже корупцията и бандитизма. Не знаем кои са ни приоритетите. Стотици хиляди българи напуснаха страната, срина се равнището на раждаемостта. Сриват се ценностната ни система, здравеопазването, образованието. Като че ли ни завладява психиката на един изморен народ, който върви неудържимо към своя залез. Възмутен съм от всичките ни правителства на прехода!", каза преди време Георги Атанасов.