Общо 16 727 са исканията за запори, постъпили в териториалните поделения на НОИ през миналата година, показват данните на института. Обработени са 10 511 запора, наложени върху пенсиите по реда на Гражданския процесуален кодекс от държавни и частни съдебни изпълнители. Те са по-малко от наложените запори през последните години, като през 2018 г. запорираните пенсии са бири 16 990, през 2019 г. – 12 018, а през 2020 г. – 10 307. Наблюдаваната трайна тенденция за намаляване на броя на пенсионерите, от чиито пенсии се правят удръжки по запори, се дължи както на увеличаването на размера на минималната работна заплата за страната (определяща несеквестируемия минимум, поради което удръжките по наложени запори върху пенсиите под посочения размер са преустановени), така и на намалението при общия брой на пенсионерите. За 2021 г. от запор бяха защитени пенсионерите, които получават до 650 лева – колкото беше минималната заплата за 2021 г. Ако пенсионер или работещ получава на месец между 650 лева (колкото е минималната заплата) и 1300 лева (двукратният ѝ размер), на него ще му удържат една трета от дохода, ако няма деца, и една четвърт, ако има такива, които издържа. Така, ако заплатата или пенсията е 651 лева, запорът ще бъде съответно 195 лв. или 162,75 лв. на месец в зависимост дали има деца. Ако осъденото лице получава на месец възнаграждение между 1300 и 2600 лв., то ще се раздели с половината или с една трета от сумата съответно, ако няма деца. Тук ще попаднат пенсионерите с по-високи пенсии, тъй като от 1 януари 2021 г. максималната пенсия стана 1440 лева.