В Банкя Тато заживява след смъртта на дъщеря си Людмила до падането си от власт през 1989 г., след което се премества при внучка си Жени на ул. „Секвоя“ в „Бояна“. В годините, в които Тодор Живков обитавал двуетажната вила в курортното градче, там рядко идвали други хора освен охраната, камериерките, готвачите, медицинската сестра Ани Младенова, лекуващият му лекар и съветниците му. А официалните гости се броят на пръсти. Въпреки това в Банкя витаят легенди за двуетажното здание в стил късен социализъм.
Днес постройката е в окаян вид, всичко е изтърбушено, откраднати са дори дръжките на вратите, пантите, а хора, които са си строяли вили, си крадели материали, които не били пестени през 70-те г., когато било предвидено сградата да бъде правителствен балнеосанаториум. Впоследствие Тодор Живков си я харесал за лична резиденция, защото не искал да се връща в „Бояна“, която му напомняла за Людмила. След свалянето му през 1989 г. вилата за няколко години минала в ръцете на японската милиардерка Масако Оя, сключила договор за съвместна дейност с общината през 1991 г., за да ползва резиденцията. Още с идването си тя се нанесла в личните покои на Тодор Живков, като ги преустроила според собствения си вкус. Така купила розов матрак за леглото на бившия Първи, а стените също били боядисани в бонбонен цвят. Днес същата стая била използвана от проститутки, разказват местните. Според тях не било трудно да преодолеят охраната от двама души, които пазят 460 декара и постройките. Освен на жените с най-старата професия резиденцията била убежище и на клошари. Бездомниците научили мястото, за да се крият в студ, дъжд и сняг. Бодигардовете не ги спирали, защото не виждали кога влизат.
