НА ЛЕВСКИ
Какво безумие... Каква наслада!
Не за признание. Не за награда.
А за човека – жалък и уплашен,
приел да бъде роб пред звяра страшен...
Как си могъл? В епохата жестока
да следваш вярно своята посока...
Със мисията си до смърт потребна.
Пеша... Години... Без кола служебна.
Във студ и сняг... С прокъсани обувки...
Без женска ласка в кратките нощувки.
И фанатично... Никаква дилема...
И с тази страшна рана на корема...
На двадедет и осем... Боже мили...
Какви са тези нечовешки сили!
На тридесет и седем... На бесило...
Самотен сред всеобщото мъртвило.
Какво си виждал, братко мой, тогава?
Нима такава днешната държава?
Раздорите... Годините мъчителни...
Народе???? С тези страшни въпросителни.
Народът... Твоят... Днеска те празнува.
Водачите... И всеки се надува
и се кълне в безсмъртното ти дело.
И драпа да остане пак начело...
А ти умря за правдата едничка.
От костите ти няма и костичка.
И кой ще те оплаче и ожали.
Паради... Речи... Филми... Сериали...
Едва сега, на края на живота,
аз проумявам твоята голгота
макар и два пъти по-стар от тебе.
Ах, сине мой... Така си ми потребен...
Да имам силици... Да се разкая...
Пречистен... И да издържа до края...
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
