Задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
Светата Църква отправя горещи заупокойни молитви към Бога за всеки вярващ, който по повелята на Господаря на живота и смъртта, е завършил земния си живот. В своите молитви тя не забравя да помене и всички ония, които са дали живота си за свободата на родната земя, приютени по бойните поля в знайни и незнайни гробове. И моли се тя, защото смъртта е общ наш жребий.
На гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът ни напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричана още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк по обичай се поставят седем различни ястия. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".
Старите хора разказват и поверието, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи и кръжи около тебе на този ден, то значи душата на покойника е дошла при теб.
Във всеки православен храм тази сутрин се отслужва панихида за всички починали, както и на загиналите български войни. На този ден не се работи, не се пере, не се върши и никаква домакинска работа.
"Както цветът увяхва и както сянката отминава, тъй се разрушава всеки човек. Но по гласа на тръбата мъртвите в смущение ще се вдигнат за Твоето посрещане, Христе Боже. Тогава, Владико, тези, които си отвел от нас, всели в Твоите свети жилища, като не им зачетеш съгрешенията, Благосърдечни“ (из утринната служба на днешния ден).
Все още няма коментари