Сгушено сред мъгливите хълмове на Северна Англия, малкото градче Блекууд излъчва спокойствие и пасторална красота. Но сред сенките на гъстите гори и криволичещите улички се предава ужасяваща легенда, която вече повече от век кара местните да заключват вратите си след залез. Историята за вещицата Мара – жена, която никога не е напускала своята мрачна къща в края на гората – е едновременно мит и предупреждение.
Историята започва в края на XIX век, когато Блекууд е малко селце с няколкостотин жители. Мара била лечителка, уважавана заради знанията си за билките и природните лекарства. Но когато местен търговец, за когото се носели слухове, че я е преследвал, починал внезапно, тя била обвинена в магьосничество. В страха си от непознатото жителите се обединили срещу нея.
Една студена нощ група мъже подпалили къщата ѝ. Но за тяхно удивление и ужас, Мара излязла невредима. Стоейки пред горящите останки, тя произнесла думите, които завинаги ще останат в общата памет на града:
„Ще живея в сенките на всеки ваш страх. Вие ме прогонихте от дома ми, но аз ще бъда в домовете ви, в сънищата ви, в самите вас“.
Мара изчезнала в гората и повече никой не я видял. Но събитията, които последвали, сякаш потвърдили проклятието.
Новите собственици, които след време се осмелили да вдигнат наново почти разрушената къща на Мара, разказвали за странни звуци – шепоти, звън на камбанки и дори женски плач. Най-честият феномен бил появата на тъмна сянка в отраженията на огледала. Така те бързо били прогонени от имота.
„Когато влязохме, веднага усетихме студ, въпреки че беше лято“, разказва Кейтлин Харпър – журналистка, която преди години посетила мястото. „Чухме звън на камбанки, а след това огледалото в коридора се замъгли, сякаш някой дишаше върху него. Никога няма да се върна там“.
Звънът на камбанки е ключов елемент в легендата. Местните твърдят, че ако чуеш този звук в гората, трябва незабавно да напуснеш мястото. Смята се, че това е предупреждение – знак, че Мара те наблюдава. Някои дори вярват, че ако камбанките звучат три пъти, значи си обречен да срещнеш вещицата лице в лице.
Друга част от легендата е свързана с огледалата. Местните деца, дръзнали да тестват мита, твърдят, че ако застанеш пред огледало в полунощ и произнесеш името ѝ три пъти, ще видиш нейния силует зад себе си. „Тя е там, но не можеш да се обърнеш, за да я видиш. Ако го направиш, никога няма да се спасиш от нея“, разказва 16-годишният Лиъм, който се осмелил да опита.
Една от най-страшните части на легендата е, че Мара може да те преследва не само в реалността, но и в сънищата ти. Хора, които са влизали в къщата ѝ, споделят, че след това сънуват как вървят през гората, а дърветата се огъват, за да разкрият лицето на вещицата. „Тя шепти твоето име и те гледа право в душата“, казва 42-годишният Томас, който преди години посетил руините.
Макар мнозина да наричат историята за Мара „просто градска легенда“, тя продължава да бъде част от ежедневието на Блекууд. Туристи от цял свят посещават мястото, привлечени от мистиката. Но местните остават предпазливи.
Дали къщата наистина е обитавана от духове? Това е въпрос, на който всеки трябва да си отговори сам. Но ако все пак решите да посетите Блекууд, имайте едно наум. Камбанките могат да започнат да звънят, преди дори да осъзнаете, че Мара вече ви е намерила.
Все още няма коментари