Няма да има цунами „Радев“    

На старта на предизборната кампания вече се очертават основните контури на онова, което предстои да видим като резултати от изборите през април. Засега е сигурно, че избирателната активност не е в полза на пророкуваната от анализатори изключителна вълна от ентусиазъм сред избирателите. Въпреки разместването на предпочитанията към отделните партии, на което ще станем свидетели, българите все още приемат с резерви тезата, че промяната е на път да се случи. Между 20 и 30% от избирателите – в данните на различни социологически агенции, твърдят, че биха гласували, но все още не са решили за кого. На практика те очакват да видят листите и да чуят какво точно им предлагат отделните партии. Разбира се, не бива да изключваме и традиционните около 20% колебаещи се на всички избори, които всъщност така и не се решават да гласуват. Обикновено техните гласове се броят в посока възможност както за увеличаване активността, така и като възможност за сериозни размествания в прогнозираните резултати. Обичайно това са по-скоро хора, които имат някакво желание, ако не наистина да гласуват, то поне да покажат заинтересованост от изборите. Но проблемът при тях е, че изначално те не се доверяват на съществуващите играчи и въобще не са убедени, че гласуването ще донесе някакъв видим резултат в живота им. Така че онези от тях, които търсят новите лица, тръгват с тях. А онези, които нищо не харесват и от нищо не са доволни, трудно променят нагласите си.

Изводът е по-скоро скептичен – най-вероятно и на предстоящите избори резултатът ще бъде решен не от някаква вълна от желаещи да гласуват, а от обичайните електорални групи, които гласуват постоянно. Това определя и прогнозите, които виждаме – „Прогресивна България“ обира вота на всички избиратели – далеч по-малко от желаното от негласуващите и почти 2/3 от иначе гласуващи за други партии, които искат някаква промяна. Казвам някаква, защото предложение каква ще е тя няма. Общите фрази и лозунги за борба с мафията и за идващата пролет през април са насочени именно към чувството на неудовлетвореност на избирателите. Българите са недоволни от прехода, недоволни от настоящото състояние, недоволни от партиите. Дава им се възможност да изберат нещо ново, но колко ще е ново и какво ще прави, те не знаят. Знаят, че ще е различно, и това е достатъчно да събере напълно различни избиратели – от такива на БСП и леви негласуващи, през център до дясно, част от радикализирани на „Възраждане“, търсещи нови месии от ПП, искащи да се приближат до властта поотдалечени от нея от ГЕРБ.

Различните мотивации на избирателите на нещото, символизирано от Радев, не допускат възможност да се влезе в конкретика. Затова няма и да има сериозна програма, нито конкретни политически решения на конкретни проблеми, нито ясни политически позиции по актуалните предизвикателства пред България. Необходимо е още месец до изборния ден избирателите да тънат в неведение за всичко това, което ще последва.

Затова и листите на „Прогресивна България“ изглеждат така. На пръв поглед много балансирани, попълнени предимно от местни хора, а там, където има възможност, и от популярни спортисти, известни военни и бивши министри от служебните кабинети. Някакъв микс от непознати и познати, които трябва да представляват нещо ново, професионално и можещо. Нещо, което ще побеждава. Проблемът на тези листи не е в качеството на хората в тях, а в това, че никой – дори най-ярките имена в тях, не носи национален принос. По места те ще се справят с кампанията, но най-важната им характеристика е, че нищо не разбират от политика, начело с водача им Радев. Показателно за подобно твърдение е разликата между собствения му рейтинг, който е почти 50%, и далеч по-слабото желание за електорална подкрепа, което е – според наличните данни – около 30%. Така че листите показват наличие на хора, но липса на политически капацитет, който да гарантира на избирателите, че тези хора не са просто личности и професионалисти, но и ще се справят с политическите задачи и дейност.

Месец преди деня на гласуване нещата изглеждат предрешени – първото място е за новата коалиция „Прогресивна България“. Това е така, защото наличието на 10% разлика между първия и втория на теория и обикновено на практика е гаранция за постигане на първото място. Дали това ще се получи и на 19 април? Вероятно да, защото за месец трудно се наваксва подобна разлика. Колко ще бъде резултатът на Радев, е по-лесно да се прогнозира. Кампанията, която залага на неговия образ от времето като президент, заедно с характера на листите показва, че няма стремеж към реална битка и опит да се вдъхновят българите за решаващи действия срещу промяната. Разбираемо е притеснението на Радев да влиза в конкретика, защото тя ще разцепи собствената му подкрепа и може да донесе спад. Доколко ще удържи този месец в кампанията различно мотивираните политически хора да гласуват единно, е ключовото предизвикателство пред него. Дали и доколко другите партии, по-конкретно ГЕРБ, ще успеят да разширят електорална подкрепа, тепърва ще видим. Но въздържанието от яснота по това какво точно ще правят новите, за да постигнат промяна, ще е решаващият фактор за липсата на сериозно повишаване на активността за гласуване.

Има един фактор, за който не е ясно дали ще влияе и в каква степен на предстоящите избори. И това е разделението ляво – дясно. То е характерно повече за определяне на мотивацията на хората, които гласуват. При онези, които не гласуват и които и за тези избори се колебаят, такъв мотив не е решаващ. Така че възможността да се активират негласуващи се крие в енергията и риска да се поемат ясни и конкретни задачи, позициите по проблемите от ежедневието да са детайлни, а по външната политика и международната ситуация умерени. Кой, как и доколко ще се възползва от възможността да ги привлече, е въпрос по-скоро с ясен отговор – това могат да направят нови политически субекти. Но след видимия отказ на Радев да го направи дали това ще отвори поле за успех на други такива – например като движението „Сияна“ – ще видим. За подобен процес има време през оставащия месец. Нещо повече, възможно е част от колебаещите се отново да подкрепят по-малки или радикални партии, което може драстично да промени ситуацията, като доведе отново до парламент с множество партии в него.

Така месец преди изборите имаме в челото на електоралната класация нещо като позиционни действия – битката между първия и втория се очертава дълга и фокусирана върху тактиката, а това работи стратегически в полза на ГЕРБ. Битката между радикалните и по-малки партии е в момента тактическа, но ще определи стратегически мястото и полето на действие на голямата партия в тази група – „Възраждане“. ПП-ДБ се приближава към решаващата криза вътре в коалицията – тя ще бъде подготвена от състава на листите, както и от това колко точно народни представители ще има ПП и колко ДБ, защото от това ще се решава и възможността за правителство с Радев. Дали ще стигне отново до властта с някаква поредна сглобка или не, перспективата пред ПП-ДБ изключва бъдеще, различно от това да се борят да присъстват в парламента. В подобна ситуация е и БСП – възраждане на позицията ѝ на водеща политическа сила изглежда все по-невъзможна, а перспективата да е една от малките партии в нова лява коалиция все по-близка.

Ако трябва да направим опит за прогноза на основата на днешната политическа ситуация, тя би била не особено позитивна, защото партиите вероятно ще успеят да постигнат нещо, което няма да ги приближи към жадуваните от тях резултати – няма да има мнозинство на Радев, нещо повече – неговият резултат на практика унищожава постигане на добър резултат именно от възможните му партньори – ПП-ДБ и БСП, което минимизира шансовете да се състави стабилно правителство. А при продължаваща негативна тенденция на активността разпарчетосаният парламент отново е гарантиран, което може да доведе единствено до нестабилни правителствени коалиции. Ако въобще се случат.