В българските села и до днес се шепне за тях – жени с особена сила, които могат да лекуват болести, да развалят магии, да прогонват страхове и да „отварят“ щастието на човека само с няколко думи, казани над вода, хляб или въглен. Наричат ги баячки, знахарки, а някъде – направо вещици. Дали са истински наследници на старите народни лечителки, или просто умели познавачки на човешката душа – трудно е да се каже, но факт е, че и в XXI век хората продължават да ги търсят.
Още в старо време баячките са били жените, към които цялото село се обръща, когато лекарят не може да помогне. С молитви, заклинания и символични действия те „прекръстват“ болката, „отливат“ уплахата с разтопен восък, баят над вода и после дават от нея да се пие или да се измие лицето на болния. Вярва се, че силата им е наследствена – предава се от баба на внучка или от майка на дъщеря.
Един от най-разпространените ритуали е баенето против уплах – особено при деца. Старите жени казват, че когато детето се стряска нощем или плаче без причина, значи е „уплашено“. Тогава баячката сяда с него, нашепва тайни думи и сипва разтопен восък във вода. Ако восъкът образува странни фигури, това е знак, че уплахът е силен. След няколко повторения детето се успокоява и спира да плаче.
В Родопите и до днес разказват за баба Мария от едно малко село край Смолян, която лекувала „огън по кожата“ – нещо като тежък обрив. Тя не докосвала болния, а само баела над купа вода и с нея измивала засегнатото място. Местните хора се кълнат, че след три посещения при баячката обривът изчезвал, сякаш никога не е бил там. Когато я питали откъде знае думите, които реди, бабата отговаряла: „От майка ми, а тя от нейната майка. Не е наше, дадено е отгоре.“
В Северна България, край Луковит, пък се пази история за жена, която „отваряла късмета“ на моми. Ако девойката не можела да се задоми, я водели при нея. Тя баела над пита хляб, после я разчупвала на три и нареждала: „На когото е писано, той ще дойде.“ И както се говори, до няколко месеца момичето наистина намирало жених.
Много хора обаче наричат баячките „вещици“ – дума, която носи и страх, и уважение. В българския фолклор вещицата невинаги е зла – понякога е мъдра жена, която знае как да лекува и да пази дома от уроки. Но има и истории за такива, които „правели магии“ – с връзки коса, игли и восъчни фигурки. Именно заради този страх на местните баячките често живеели встрани от селото и не се омъжвали, защото хората вярвали, че силата им не позволява обикновен живот.
Днес, макар и медицината да е навсякъде, баячки все още има. В някои малки села в Странджа и Родопите може да чуете, че „старата баба“ помага при безсъние или уроки. Млади жени също търсят такива, когато не могат да заченат, вярвайки, че „някой им е заключил корема“. В интернет форуми и социални мрежи се обсъждат имена на съвременни баячки, за които се твърди, че „хващат уроки“ или „отключват щастие“.
Въпросът дали наистина лекуват, или просто думите им действат като внушение, няма еднозначен отговор. Но не може да се отрече, че хиляди българи са убедени, че баенето работи. За едни това е езически ритуал, за други – дълбока вяра, преплетена с християнството, защото често в баенията присъстват и молитви към Богородица или светци.
Все още няма коментари