Пианото в „Гранд Хотел“, което свири само

„Гранд Хотел“ в Копенхаген, известен със своята изящна архитектура и луксозни бални зали, е не само средище на историята и величието, но и сцена на нещо далеч по-загадъчно. Легендата за призрачното пиано, което свири само в мъртвата тишина на нощта, витае из коридорите от десетилетия.

Гостите на хотела често разказват за нежна мелодия, която се носи от главната бална зала след полунощ. Музиката е красива, но някак тъжна, сякаш е зов от отвъдното. Още по-странно е, че когато някой се осмели да отвори тежките врати, за да открие източника на звука, залата е напълно празна. Пианото, покрито с фин слой прах, стои неподвижно, а клавишите му са студени на допир.

Според преданията мелодията принадлежи на жена на име Елизабет, която някога била пианистка на хотела. Тя свирела всяка вечер, пленявайки всички с изяществото си. Но една съдбовна нощ след последния си концерт Елизабет била намерена мъртва на пианото – отровена от своя ревнив годеник. Легендата разказва, че духът ѝ останал свързан с инструмента, сякаш тя продължава да търси начин да завърши мелодията, която така и не успяла да изсвири докрай.

Пазач на хотела разказва за нощ, в която чувал музиката и се осмелил да влезе в залата. Той видял силует на жена, седнала пред пианото, а дългата ѝ рокля се разливала по пода. Когато я повикал, фигурата се разтворила в мъгла, оставяйки след себе си само студен полъх и трептяща нота, отекваща в главата му.

И до днес гостите на хотела се събират около пианото в малките часове на нощта, надявайки се да чуят призрачната мелодия. Но дали това е просто легенда или реалност, останала скрита в сенките на времето, никой не знае.