Тленните останки на Левски взривени от бомбите над София?

Протокол доказва изваждането на костите на Васил Левски от гроба му. Това твърди историкът Николай Иванов, въпреки че редица специалисти смятат, че такъв документ не съществува. Материалът, за който говори Иванов, се пази в архивите на Националния военноисторически музей. Документът е от заседание на създадената комисия към Отделението за военни музеи, паметници и гробове, на което се обсъжда намерените кости при разкопки в района на старите Софийски гробища да бъдат сравнени с тленните останки на сестрата на Васил Левски.

Целта е чрез сравнителен анализ на родови белези да се установи дали тленните останки действително са на Апостола.

Заседанието се е провело на 9 август 1937 г., а протоколът, макар и записан на ръка, се съхранява в архивите на военноисторическия музей.

Въпреки предложенията за извършване на сравнителен анализ това така и не се случва и тленните останки на Левски са прехвърляни между институциите, след което изчезват, вероятно унищожени при бомбардировките над София през 1944 г.

Според Николай Иванов историческата наука разполага с достоверни материали, които безспорно доказват, че гробът на Левски се е намирал до днешното Министерство на земеделието на софийската улица „Дамян Груев“, където са били християнските гробища. По спомени на очевидеца полк. Стоян Маринов колата с мъртвия Левски спряла на западния край на гробищата, зад параклиса. Като духовно лице Левски е погребан от двама свещеници. По-късно в гроба му е погребана и отрязаната глава на Георги Бенковски, която е била веществено доказателство по време на съдебния процес срещу въстаници от Априлското въстание, разказва Николай Иванов.

Писателят допълва, че през 1936 г. в Министерството на войната е създадена комисия, която да открие гроба на Левски. Събрани са показания на свидетели на обесването и свалянето на тялото от бесилото, въз основа на които се прави обосновано предположение къде е положено. Голяма роля в проучването има юристът Александър Запрянов, отбиващ военната си служба като трудовак към Отделението за военни музеи, паметници и гробове, който се заел с трудната задача.

През август 1937 г. започва разкопаване на бул. „Бъкстон“, за да бъде поставена паважна настилка. Запрянов следи стриктно изкопните работи. Работниците скоро откриват основите на някогашния параклис, намиращи се доста под нивото на улицата. Около тях са намерени повече от 30 гроба, а костите от тях старателно са прибрани и номерирани от Запрянов. Той описва и откриването на гроб с много запазен скелет и два черепа. „Привлечени от това голямо откритие, на мястото бяха дошли лекари от отсрещната болница. След обследване на костите те изразиха мнение, че скелетът принадлежи на мъж между 30 и 40 г. За мен нямаше никакво съмнение, че това са тленните останки на Васил Левски“, описва Александър Запрянов, цитиран от Весела Байчева.

Намерените кости с двата черепа са прибрани и пренесени в мазето на Отделението за военни музеи, паметници и гробове, което се е намирало на старата улица „Владайска“ 5, сега ул. „Димо Хаджидимов“. След като няма последващи действия, Запрянов изпраща писмо до началника на отделението полковник Петър Куюмджиев. Предупреждава го също така, че „има среди, които нямат никакъв интерес гробът на Апостола да бъде намерен в тази част на града“. След като юристът не получава отговор, решава да направи изявление в печата. Това вбесява полковник Куюмджиев, който все пак предприема действия и се вслушва в аргументите на Запрянов костите на Левски да бъдат сравнени с тези на неговия брат – Петър Кунчев, който умира през 1881 г. и е погребан в родния си град Карлово.

Полк. Куюмджиев решава още да предприеме по-нататъшни действия и да предаде намерените кости на специалистите от Института по анатомия към Медицинския факултет на Държавния университет в София. Александър Запрянов не е уведомен за тези действия, както и за това, че след уговаряне в продължение на една година с научните среди чувалите с всички намерени при разкопките кости са изпратени за експертиза.

Нов факт е, че се продължава тенденцията да се приложи сравнителен анализ на черепа на Левски с този на починалата му преди 30 години сестра, разказва Николай Иванов. Той допълва, че според историка Марин Калонкин в Министерството на войната и Щаба на войската е създадена специална комисия, към която е привлечен и председателят на Карловското дружество в София Иван Попов. На следобедното заседание сред участниците са проф. Милко Балан и представителят на синода проф. протойерей Иван Гошев. В протокола от тази среща е записано, че председателят на Карловското дружество предлага да се поиска от Карлово черепът на сестрата на Васил Левски, като уточнява, че тя е покойница от 30 г. Той считал, че черепът ѝ може да послужи като база за сравнение. Проф. Балан подкрепя идеята му и допълва, че това би могло да стане.

В крайна сметка всички намерени 29 чувалчета с кости са изпратени в Анатомическия институт на Медицинския факултет, като полк. Куюмджиев напомня да не се размесват помежду си. Костите така и не са изследвани обаче. Смята се, че те са унищожени по време на бомбардировките над София по време на войната.