В редица достолепни томове и изследвания някои от видните водачи на този съюз са представени само с ореола на светци. В други писания пък ролята на народа, издигнал лидерите си, е сведена до нула.
Една от сложните личности, неподдаващи се на кратко определение, е тази на големия интелектуалец и общественик Райко Даскалов. От участник във финансови далавери земеделският първенец става министър и едва на 36 години е застрелян в чужбина. Днес за него не се споменава почти нищо, а легендите около личността му вече се поддържат от новото време.
В деня на убийството, 26 август 1923 г., непосредствено преди избухването на антифашисткото Септемврийско въстание, Райко Даскалов излиза от дома си, за да отиде на среща с новодошлите земеделски емигранти в Прага. По различни канали до него достигат сведения, че се готви убийството му. Полицията го предупреждава да бъде внимателен, жена му Невена също.
Макар да е на 36 години, той има драматична политическа кариера. Но от какво да се бои, щом има охрана? Четиримата се спускат по улица „Шведска“, завиват по улица „Холечкова“ и стигат до Института на слепите. От двете му страни са вървели двамата охранители, а третият – на десетина крачки зад него. Убиецът стрелял два пъти в гърба на Даскалов, а третият изстрел попада в стената, рикошира и ранява един от охраната.
„От лявата му страна вървеше Босолов, от дясната Бояджиев. Аз на десетина крачки зад тях. Улицата бе пуста. Вървяхме по надолнището с бърза крачка. Излязохме на улица „Холечкова“. Чух зад себе си стъпки. Точно когато се обърнах, бързо ме надмина един човек и веднага започна да стреля“.
Това са първите показания, дадени пред полицията от Йозеф Малина – телохранител на Райко Даскалов в Прага.
Закаран в близкия Подолски санаториум и опериран веднага заради големия кръвоизлив от левия бъбрек, земеделецът умира на операционната маса в 13:20 часа същия ден.
Даскалов е застрелян от 22-годишния българин Атанас Николов. Тази версия е дълго поддържана. По-късно полицията установява, че оръжието му е 9-милиметров „Наган“. Николов изтъква, че е студент и е пристигнал в Прага на 16 юни 1923 г. Млада проститутка свидетелства пред властите, че Николов харчи с лека ръка много пари, а когато ѝ плаща, тя вижда в кесията му 12 000 крони. Жрицата на любовта изразява съмнение, че тези средства са спечелени с честен труд, и предполага, че клиентът ѝ е получил огромната сума за някоя мръсна работа.
Самият Николов признава, че отдавна е искал да убие земеделския водач, и разкрива, че е действал по заповед на ЦК на ВМРО. Потвърждава, че самият Тодор Александров прочита смъртната присъда пред своите четници и възлага на Николов да я изпълни.
За обща изненада на 14 ноември Николов е оправдан. Съдебните заседатели го осъждат да стои в затвора 48 часа заради незаконно носене на оръжие. Във връзка с оправдаването му се подготвя банкет.
По дипломатически път обаче Югославия оказва натиск и иска от Чехия сурово наказание за убиеца. В Белград е отслужена панихида за Даскалов и Стамболийски. Докато интелигенцията протестира, убиецът прави разкритие, че не е Атанас Николов, а се казва Йордан Цицонков и е родом от Щип, откъдето е и Тодор Александров.
Насрочено е ново дело, на което роднините на Даскалов твърдят, че убиецът е превратаджията Александър Цанков и неговото правителство. Те изтъкват, че в обкръжението на техния близък е внедрен студентът Георги Босолков, чиято сестра е жена на Петър Тодоров – министър на финансите в правителството на Александър Цанков.
Наемният убиец Цицонков е осъден на 20 години затвор, но през януари 1926-а се самоубива.
Основният въпрос, който остава след това злодейство, е кой има полза от убийството на Даскалов. И най-точният отговор от всички предположения е ВМРО и Тодор Александров, който иска автономна Македония и е готов на всичко, за да постигне целта си.
След като Райко Даскалов първоначално е погребан в Прага, костите му са върнати в България през 1946 г. Гробът му днес е в Борисовата градина в София.
