При лошия социализъм ходехме на почивка два пъти в годината

По време на „лошия“ социализъм, когато бях дете, всяка година ходехме на море или планина. А много често и на двете места. На море в Бяла и на планина на почивна станция на Витоша. В онези години всяко голямо предприятие имаше свои почивни бази и на морския бряг, и в планините. Беше ни осигурена храна три пъти дневно, условията бяха приемливи. А витошката почивна станция си беше направо луксозна, защото беше новопостроена и предоставяше страхотни условия за отдих. Явно тогава хората са били доста по-задружни, познаваха се и бяха изключително добронамерени.

Естествено, в Бяла морето беше най-важно и прекарвахме дните си на плажа. Бащите ни бяха като на олимпиада по белот, а майките се занимаваха с нас. На Витоша обаче предприемахме ежедневни походи в различни посоки, беряхме билки, диви ягоди, а много често и гъби. Транспортът и до двете почивни бази беше осигурен също от предприятието и е бил на символични цени. Рейсовете докарваха новите летовници и връщаха вече отпочиналите. За нас, децата, игрите продължаваха от ранна утрин до късно вечерта. Хората бяха дисциплинирани, вечерно време имаше почерпки, банкети, рождени или имени дни. Събираха се всички, веселяха се, но нямаше пиянство, напрежение или конфликти. Всички знаеха, че са на почивка, за да отдъхнат, да се възстановят, а не да трупат негативи. Много често говореха за работата си, но това е естествено, след като работеха заедно.

Днес някои са готови да отричат или омаловажават, дори да се подиграват на онези години. Но хората живееха спокойно, прекарваха отпуската си пълноценно, радваха се на малкото. Днес дали всеки би могъл да си позволи две почивки, да е спокоен за работата си, да е щастлив от живота си. Да, при лошия социализъм така се живееше.
 
Ивайло Трифонов, София