На 9 януари 2021 г. се навършиха пет години от кончината на легендарния строител Дамян Илиев. Не е на този свят потомъкът на Кольо Фичето, но са останали 46-те големи строителни обекта, изградени от него и бригадата му. Сред тях са: 20 моста в България, от които 17 на Витиня. Сред тях е най-високият у нас, а доскоро и на Балканския полуостров, виадукт „Бебреш“, издигащ се на 125 м, заедно с 15-те мостови съоръжения и три тунела върху отсечката Витиня – Правец на магистрала „Хемус“, Аспаруховият мост във Варна, дълъг 2000 м, мостовете „Чудните скали“ над река Камчия, строил е АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Варна“…
Дамян Илиев е роден през 1937 г. в село Котеновци, Берковско. Като човек от Северозапада до края на живота си остава изключително твърд и борбен, неудобен за управляващите и чешит. Не обича парадността и показността, на сърце са му обикновените трудови делници, в които всеки проявява характер и професионализъм. Ето защо на предложението на италианец с фирми в Италия и Франция българинът категорично отговаря: „Аз съм добре и с тая рубашка на гърба ми, аз работя за България“.
Бай Дамян притежава една голяма сила и в същото време недостатък – много приказва, а приказките си не мери. С думи като с нож сече бюрократични и престъпни житейски възли. Мнозина го обичат, други го мразят, трети го обявяват за враг. Строителят не се интересува от последствията, не мълчи, а търси истината. Не се страхува да каже това, от което страда и не му дава покой. Често повтаря: „Ако си смел, влизаш в страшната зона, ако не – се снишаваш зад храстите“. Не се снима с ордените, дадени му от властта. Ето какво си спомня: „Аз съм достоен човек. Когато ми дадоха първото голямо отличие Народен орден на труда – златен, изведнъж ми стана много горещо. Изпотих се и излязох навън от залата. Отсреща имаше едно барче. Поръчах си нещо студено, но имах чувството, че всички гледат в мен. Станах вир вода, прилоша ми, като че ли ще срещам смъртта. Най-после успях да откача медала и да го сложа в джоба си. После никога повече не съм го закачал.“
Бай Дамян е категоричен и винаги има собствено мнение. Негови са думите: „ Аз не съм боклук, аз съм Дамян.“ Не търпи несправедливости, а в работата си е незаменим. На моменти бригадата му достига 160 човека, наречени „орлите на Дамян“, доверили му се безусловно, защото техният водач обича да казва: „Тръгвайте след мен, викам и повеждам. Напред аз с теслата, а отзад раята“. Е, как да не вярваш на такъв човек!
Виадуктът „Бебреш“ е най-значимият обект, сътворен от големия български строител и неговите момчета. Намира се на 1000 метра надморска височина на автомагистрала „Хемус“ в Стара планина. Завършен е през далечната 1985 г. Тук заедно с Дамян работи и съпругата му на шеметна височина от 130 м над планинския хребет. Смело, застанала на командния пункт, с математическа точност тя придвижва закачената на крана 240-тонна греда. Винаги лостовете на тази гигантска машина са били в ръцете на Маргарита, дори и 45 дни преди да роди своята дъщеря. Има една причина тази смела жена, орлица, винаги да е на своя пост – няма кой да я смени. Движи тя огромния кран машина напред-назад, от колона към колона, а Дамян е убеден в нейната безпогрешност.
Винаги бай Дамян е кипял от енергия, крои планове, гледа напред. Неговото строителство прилича на велика битка с тая разлика, че не оставя след себе си разбити войски, а красиви сгради и най-вече мостове. Но и в нея, макар и мирна, има риск, ядове, хвърлена в бетона енергия. И на 80 години си остава строител. Качва се на бащината си къща, за да поправи покрива, не само защото му е мила, но и защото не дели обектите на малки и големи.
Първия си мост бай Дамян построява в Берковица със свои пари и с „душа и сърце“, за да последват след това десетки мостови съоръжения. Любопитен и логичен е и отговорът му на въпроса на италиански професор какво е учил. „Може ли да си завършил нещо и да си гений? Гений е от гена“ – казва строителят.
През 1976 г. е бригадир на строежа на Аспарухов мост. Срещу него е подаден сигнал, че е разпространявал клевети за „партийни ръководители“ и неверни твърдения във връзка с партиен конгрес. Обявен е за враг на народа, тайно го предупреждават, че ще бъде убит и да се спасява, както може. Животът на строителя се преобръща. Принуден е да замине за Нигерия.
След Десети ноември 1989 г. се записва в „Екогласност“. Нарича себе си „13-ият демократ“, защото бил на 13-о място в списъка на членовете. Бай Дамян обаче е разочарован от промените. За съжаление, демокрацията не е това, което е очаквал.
Животът и всичко направено от желязо и бетон, което Дамян Илиев е оставил след себе си, е доказателство как никому неизвестният от село човек може да се превърне в легенда. За него по времето на социализма режисьорът документалист Христо Ковачев прави филм, озаглавен „Дамян“.
Хората и днес знаят кой е бай Дамян, споменават името му с уважение. И тъй като този обикновен и необикновен българин приживе не обича гръмките слова, за него бихме написали само – честен и достоен строител на България, национално нейно богатство.
Георги Петров, град Лом