Как изглеждаше българският дом в народната република

Някога нашите домове се различаваха само по табелите, които висяха на входната врата. Всички имаха почти еднакви мебели, мокети, завеси, уреди и дори сервизи.
Повечето от нас живеехме в панелни блокове. Апартаментите имаха едно и също разпределение – от входната врата се озоваваш в коридор, отляво има хол, отдясно – тоалетна и кухня, направо – малък коридор със спалня и баня по средата. Всички врати в апартамента бяха от талашит, антрето беше постлано с балатум, по стените имаше тапети, а в края на 80-те бе много модерно в коридорите да се правят сводове „в арабски стил“. Характерна особеност бяха и наредените в коридора обувки, понеже да се оставят отвън пред вратата се смяташе за „селско“.

Стените в хола бяха облепени с тапети – подарък от държавата. От едната страна беше разположена холната гарнитура – троен диван, два фотьойла и две табуретки. Гарнитурата беше покрита с изкуствен губер – червен или зелен. В средата на гарнитурата имаше ниска лакирана масичка, която бе покрита с плетена на една кука покривка или с каре с „българска бродерия“. Върху нея имаше ваза с изкуствени цветя. Срещу „меката мебел“ бяха поставени големи секции. Върху тях имаше огромни бутилки с уиски върху накланяща се поставка, закупени от Кореком, и стереокартички с намигаща японка.

В секциите бяха подредени сервизи от кристални чаши и порцеланови сервизи за чай или кафе, произведени в заводите „Ломоносов“ в Съветския съюз. На рафтовете бяха наредени книги, обикновено поредици от томове – най-често български класици и колекцията „Световна класика“.

Обзавеждането се делеше на купено по обикновения начин и на купено по „втория начин“, „с връзки“.

Кухнята беше с талашитени кухненски шкафове, които се произвеждаха в завода за кухненска мебел в Червен бряг. В тях се подреждаха фаянсови сервизи от завод „Китка“ в Нови пазар. Хладилниците бяха „Мраз“, пералнята – „Перла“.

В детската стая също имаше секция, пълна с книги, бюро с нощна лампа, а върху тапетите бяха разлепени плакати на любими тогава групи. На видно място беше касетофонът. Леглата бяха покрити с родопски одеяла.

Интересно, че стремежът на всяка домакиня беше новата вещ да си остане минимално употребявана, да си остане „новичка“.

Това, че всички разполагахме с еднаква покъщнина, ни беше оперирало от манията да притежаваме. Живеехме щастливо не със скъпите си вещи, а със семейството си.