Трифон Димитров Силяновски принадлежи на видния крушевски род Силяновски. Прадядо му е строил главната църква в Крушево. Баща му – проф. Димитър Антонов Силяновски (1892-1971), е сред водещите прависти, специализирал в Германия и Австрия, автор на учебници и създател на школа в българското гражданско право, декан на Юридическия факултет, дългогодишен активен член и председател на Македонския научен институт. От същия род са генерал Георги Силяновски (1857-?), както и неговият племенник генерал Васил Силяновски (1870-1946).
Чести гости в семейството на баща му Димитър са Йордан Йовков, Николай Лилиев, Симеон Радев, Александър Балабанов и други български духовни първенци. След като учи латински и орган, Трифон Силяновски завършва класическа гимназия и от 1941 до 1943 г. следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер (1896-1984) във Виена. Там е приет и в Консерваторията, където учи при големия немски пианист Вилхелм Кемпф. Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща. Във Виена Трифон Силяновски слуша многократно концерти на големите немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и Ханс Кнапертсбуш.
Поради военните събития обаче Силяновски се завръща в София, където се дипломира едновременно в три специалности: в Софийския университет - право, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов. Проф. Стоян Брашованов го подготвя за свой асистент по история на музиката и музикална естетика, но „задържането“ му след 9.IХ.1944 г. осуетява тези планове.
На първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. Трифон Силяновски получава втора награда и прави силно впечатление със забележителните си интерпретации на Бах и Бетовен, записани в Златния фонд на Радио София.
През 1949 г. след смъртта на Георги Димитров група музиканти разглеждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски казва:
„Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третият?”
На следващата сутрин е арестуван по донос. Вместо да замине на специализация в Москва, заминава на лагер, а творчеството му е забранено. Прекарва три години в концлагерите Куциян, Богданов дол и Белене. Подлаган е на всякакви издевателства, в това число е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.
След като през 1952 г. излиза от затвора, Силяновски работи като гробар, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано. Тогава създава своите Първа симфония, Вариации по тема ВАСН, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Рилке, и католическата меса Missa Ordinaria.
Трифон Силяновски владее старогръцки, латински, немски и още няколко езика. Автор е на книги, студии и над 70 непубликувани различни изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация.
През 1958 г. Трифон Силяновски се среща с именития руски композитор Дмитрий Шостакович,
който е на посещение в България по покана на Съюза на българските композитори. Тази среща става възможна благодарение на съдействието на българския диригент Добрин Петков. Шостакович проявява интерес към творчеството на Трифон Силяновски и дава изключително висока оценка на неговата Втора симфония.
През 1959 г. на Силяновски му се разрешава да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато честват юбилея му, той връща ордена, който искали да му връчват – в резултат е изселен в Смолян.
През 1973 г. Трифон Силяновски заедно с Пламен Карталов създават Камерната опера в Благоевград и Силяновски е неин музикален директор до 1982 г.
През следващите години преподава четене на партитури в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив (198291), където през пролетта на 1990-а води първия факултативен курс по сравнително изкуствознание.
След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е избран за извънреден професор в ДМА (от 1997 г.). Води майсторски класове по пиано. През целия си живот Трифон Силяновски остава дълбоко свързан с културата на Германия и Австрия.
Признанието идва късно – през 2000 година
в чест на 24 май получава почетна грамота и плакет на Министерството на културата. През 2003-та за 80-годишнината си е награден от Министерството на културата с Приз "Златен век" - "за принос в развитието на българската култура".
Трифон Силяновски е автор на симфонии, концерти за струнен оркестър, концерт за пиано и други произведения за оркестър; на хорови опуси; камерни и солови пиеси. Голяма част от произведенията му са тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция. Това определя и характерни черти от композиционния му стил, в който преобладават ясна структура, плътна музикална фактура и сложна полифония.
По законите на диктатурата на пролетариата тези хора в България бяха почти напълно неизвестни. По правило те са мачкани, убивани, минали са през концлагери или пък са емигранти по неволя.
Силяновски е човек, създал огромно творчество без нито грам надежда, че то ще види бял свят. Бил с глава по-високо от назначените партийни номенклатурни професори по философия (за музиката няма смисъл да се говори – има оценки за него от много големи световни композитори и музиканти), но не демонстрираше превъзходството си.
Такъв своеобразен мъдър ум бе Трифон Силяновски.
