През 30-те години на ХХ век млад български емигрант е сред най-търсените личности едновременно от босовете на подземния свят и от полицията в САЩ. Името му е Тодор Кривналиев.
Славата си печели чрез изкусните фалшификати, които прави на американски долари. Специализира се с еднодоларови банкноти, защото пресмята, че тази банкнота има малка стойност и би могла да бъде подправена на много по-висока.
Тодор Кривналиев попада в Америка с втората вълна родни бежанци. Като повечето емигранти търси своя шанс за нов живот и за натрупване на капитал. Но трудностите, които среща - липсата на работа и безпаричието, го подтикват да започне
сам да произвежда пари.
Българинът разработва собствена технология за фалшифициране на долари. Първо ги избелва с хлорна вар. След това използва фотофилтри, като ги клишира по фотопът и така получава изключително високо качество на ментето.
Кривналиев всъщност използва оригиналната хартия на банкнотата, като само подправя стойността й - от 1 на 20 или на 50 долара.
Първата серия пари, които фалшифицира, са от 1922 г. Съвършенството на копията бързо го прави популярен по времето на черните сделки и контрабандатата в САЩ.
През 1933 г. Тодор е заловен от щатската полиция. Има няколко хипотези как точно е разкрит. Според едната - българинът е предаден от свой съдружник. Според друга - е разкрит от отблъсната любовница. Според трета е натопен от конкуренти. Осъден е по бързата процедура на 15 години затвор.
Но не лежи в американски зандан, а е екстрадиран в България.
През 1939 г. София е залята от фалшиви долари. Полицията стига до нашия стар познайник Кривналиев и установява, че той е автор на тази грандиозна далавера.
Причина за провала става собствената му лакомия. Тодор искал да забогатее много по-бързо и забравя за предпазливостта. Пуска на черния пазар огромно количество ментета и кара службите да се усъмнят доколко законен е този поток. Експертизите установяват,
че доларите са фалшиви.
При арестта му през 1939 г. са конфискувани собственоръчно направената преса за печатане на банкноти, клишета, инструменти.
Сред многото материали и технически средства е прибрана и саморъчно написаната рецепта, която е своеобразно ноу-хау за фалшифициране на пари.
Тодор Кривналиев не разкрива тайната техника на друг. Няма помощници, нито ученици. За разлика от други значими фигури в престъпния свят по онова време живее сам, като отшелник. Около него няма жени, няма алкохол, няма скъпи обеди и вечери. Кривналиев явно не излежава и присъдата, която българският съд му дава в рамките на 12 години за фалшификаторство.
Името на родния Остап Бендер отново се появява
в архивите на българската полиция
през 1943-та.
Става ясно, че по време на Втората световна е пътувал до Германия и там е пробвал да пробута своите „изобретения”.
На 9 септември 1944 г. Тодор Кривналиев е на 37. Настъпва нов обрат в живота му. Народната власт оценява неговите възможности и най-неочаквано го назначават като експерт в монетния двор на БНБ. Така фалшификатор №1 попада точно в кацата с мед.
Новото амплоа на държавен служител не променя криминалните му нагласи. Кривналиев не устоява на изкушението и се ориентира към ново предизвикателство - започва да фалшифицира ценни книжа. Най-добре се справя с облигациите, които пласира на черно. При ареста му през 1946 г. са конфискувани саморъчно изработени клишета на държавни бонове от 5 хиляди лева.
Осъждат Тодор Кривналиев за престъпление срещу държавата – негов дом пак става познатата килия в Софийския централен затвор. Там легендарният фалшификатор умира през 1955 г. от пневмония. Заедно с него си отиват и тайните на опасния му занаят.
Все още няма коментари