Читателите сигурно си спомнят, че на 21 август 1999 г. в 14.37 ч. започна епопеята по взривяването на мавзолея на Георги Димитров. Тя продължи близо седмица и след няколко взрива, нанесли поражения на съседни сгради, сриването на монумента беше окончателно завършено на 27 август.
Но вероятно малцина знаят, че терористичен акт срещу гробницата на вожда и учителя на българския народ е подготвян още през 1956 година.
В архивите на МВР се пазят документи за антикомуниста Стоян Зарев-Тони. В тях четем, че в годината на Априлския пленум в Държавна сигурност е открита разработка с № 265 под името „Гъби”. Стоян Зарев-Тони създал и оглавил тайна антикомунистическа група от 14 души. Нарекъл я Нелегална народоосвободителна организация.
Като неин лидер
Стоян приел тайното името Ивайло. В оперативните сводки на ДС още в началото на разработката „Гъби” е отразено, че Зарев е отявлен антикомунист и „непримирим противник на народната власт”. В писанията си служителите от спецслужбите подчертавали, че Тони е смел до безумие и притежава изключителна интелигентност.
И терористът съвсем сериозно започнал подготовка за взривяването на мавзолея на Георги Димитров. Искал този акт да стане не кога да е, а по време на традиционната първомайска манифестация. Планирал няколко бомби с часовников механизъм да избухнат точно, когато на трибуната на култовата сграда се намирало цялото Политбюро на ЦК на БКП, а на близо били всички министри и други държавни и партийни величия на България.
Стоян Зарев-Тони искал и още нещо – взривяването на мавзолея да не остане анонимно за широкия свят, а да привлече вниманието на чуждите медии. Дори започнал да търси контакти и с представители
на западните дипломатически мисии в София.
Стоян Занев-Тони посветил в своя пъклен план и приятеля си Горанов. Но това се оказало фатално! Горанов, чието истинско име е Петър Тенев, бил всъщност служител на ДС. И точно той следял всяка стъпка на Тони. В един момент споменатата интелигентност на терориста изглежда му е подсказала, че замисълът му може да се провали. И споделил с Горанов, че търси връзка с английското разузнаване - МИ5. Приятелят му казал, че има контакти със служител от посолството на Великобритания - ще направи всичко възможно да го свърже с него. „Служителят” всъщност бил контраразузнавачът Бонев от ДС, който се представил на Тони под името Мейсън. След срещата си с англичанина Тони бил много радостен от „външната подкрепа” и казал на Горанов, че е време за изпълнение на терористичния акт. Нещо повече – Тони заявил на приятеля си, че освен мавзолея трябва да бъдат взривени още най-малко 5-6 големи сгради в столицата – на министерства и централни ведомства.
Агентите от ДС решили, че е дошло време да се сложи край на
играта на „котка и мишка”.
Стоян Зарев-Тони бил арестуван и обвинен в контрареволюционна дейност срещу народната власт. След закрит процес е изпратен в лагера в Белене. В края на 1960 г. е освободен и принудително е заселен в с. Зимевица, на 20 км от Своге. На 1 август 1968 г., в разгара на Пражката пролет, терористът е задържан за „стопански саботаж. Осъдили го на 15 години затвор. Част от тях излежал в Централния софийски затвор. През 1972 г. по изричното настояване на висшето ръководство на ДС Тони е преместен в затворническото общежитие на Кремиковци на тежък физически труд. Тук на 6 юни същата година човекът, който планирал да избие с бомби Тодор Живков и хората около него, умрял от инфаркт. При твърде съмнителни обстоятелства...
