Полковници омекваха като желе пред наследника на Тато

Анекдот за фамилията
Питат Радио Ереван:
- Какво е порочен кръг?
- Това е, когато Тодор Живков дава на Владимир Живков орден “Людмила Живкова”...​

Пишещият тези редове имаше пряката възможност да познава сравнително отблизо отрочето на Тодор Живков - Владимир, и то в ранния му период на съзряване в родната казарма. Да, тогава бай Тошо държеше на личния пример и през 70 година на ХХ век почти всички мъжки отрочета на известни партийни и държавни величия отбиваха, както се казваше, “воинския си дълг”.

Наборът събра в ШЗО – Плевен- в така наречения 3-ти район, сина на бай Тошо - Владко, сина на Иван Пръмов - Райчин, сина на Станко Тодоров - Андрей, на Дора Белчева, на генералите Серкеджиев, Семерджиев и много други.

Всички останали почувствахме присъствието им първо по въведената втора закуска в 10 часа сутринта, след това по адското набиване на крак преди клетвата, на която за наша изненада  на общата трапеза пристигна самият първи партиен и държавен ръководител.

Несъмнено поведението на известните синчета  бе обект на внимание

от всички останали новобранци. С ръка на сърце мога да се закълна, че Владко правеше впечатление на много скромен и изпълнителен новобранец. Поне в първите дни и седмици от службата. Негова противоположност  - нагъл и безцеремонен - бе Райчин, синът на Пръмов. Не се свенеше да изчезва често от школата, когато идваше любимата му тогава Лили Ванкова- хубавица, говорителка тогава по телевизията, и изкара повече от половината от годината в отпуски.

По-наблюдателните школници бързо забелязаха, че иначе снажните, намръщени и строги полковници в школата омекваха като желе пред крехката фигура на наследника на Тато,

подгъваха колене и гръбначен стълб

Което навярно бе началото на нравственото му разложение. Около новата 1971 година обаче, Владко реши, че ще е му е по удобно да „служи” в Първи район, който се намира в центъра на Плевен. Все пак Трети район бе по-далеч от макар и малко предлаганите удоволствия в града на добрите кръчми и момичета.

Втората му година в Сливница е било повече проформа, пак поради сгъването в кръста на военните му началници, наши наборници твърдят, че там началниците му започнали да му угаждат по всякакви начини и го пристрастили към качествения алкохол.

А след като в “строгата” за него казарма му се поднасяха като на тепсия, какво оставаше да прави Владко в цивилния живот

Верни и неверни слухове се носеха през всичките години до края на Живковото управление за живота на бонвивана Владко.

Разказват очевидци от онова време: “Тогава за първи път имах възможност да наблюдавам отблизо най-висшите кръгове на управляващата класа. Гостите на коктейлите в НДК бяха баровци. Най-честият беше Владимир Живков, винаги придружаван от министъра на културата Георги Йорданов. По онова време Владимир Живков беше шеф на фондацията “Людмила Живкова”, кръстена така на името на покойната му сестра, която след свалянето на баща им Тодор Живков през 1989 година беше прекръстена на “Св. св. Кирил и Методий”.

Близки до семейния кръг Живкови си спомнят:  “В светото семейство синът Владимир станал студент по право. Още от ученическите си години той създавал грижи и проблеми на родителите си. Неведнъж майката и бащата се съветвали с лекари, учени и специално с Александър Фол, с педагози за мерките, които трябва да се вземат спрямо него, за да не пие и да не се отдава на развлечения. Една вечер, в началото на 70-те години, бидейки в някаква компания, неизвестни лица му нанесли побой. Тогавашният шеф на УБО, Димитър Грьбчев, споделил, че Тодор Живков е забранил да се издирват виновниците, за да може това да е обица на ухото на сина му...”

Асистент в Юридическия факултет разказва, че никога не е виждал Владимир на лекции и упражнения. Преподавателите били “молени” да го подготвят индивидуално, да го консултират, за да го опознаят, и чак тогава да го изпитват. Двама обаче отказали, а единият - Никола Мулешков - написал в своя книга  за роднинската наследственост и персонифицираната власт у нас, след което намерили начин той да бъде отстранен от Университета.

Ярослав Радев и Костадин Лютов лично се грижели за следването на сина. А след като се дипломира, му организираха конкурс за научен сътрудник в Института за държавата и правото.

Само една статия е видяна с авторството на Владимир Живков,

публикувана в “Работническо дело”. Беше за Нюрнбергския процес... Липсата на каквито и да било научни качества на ръководител е широко известна и на тези, които го познават, и на тези, които не го познават. Това обаче не попречи много от хората, имащи достъп до Тодор Живков, да хвалят сина му и да се стараят за неговото издигане.

Други подвизи на наследника

Остров Белене наред с черната си слава като нашенския ГУЛаг помни и ловни сцени с герой Владко Живков. Видният авджия, за разлика от своите събратя от червения елит, предпочитал да треби дивеч по Дунав, а не в Балкана. Това разкри за вестника Димитър Хаджиколев, който е бил свидетел на гонките.

Любим обект на контраразведчиците е бил синът на генералния секретар -  Владимир Живков. Кодовото му име в архива на Шесто е Братовчед. 90 процента от справките за Братовчеда са от сексуално-битов характер и биха заинтригували предимно редовните зрители на ХХL. Житейската одисея на Вовата в годините на зрелия социализъм е низ от славни запои и безславни консумации. Агентите на Шесто инсталирали микрофони в жилището на плейбоя и съвестно документирали приключенията му със знайни и незнайни дами.

През септември 1989 година цяла София е потресена от нелепата гибел на Татяна Титянова, тв звезда и майка на 3-месечна щерка. По всички централни улици цъфнаха огромни некролози.

Шушукаше се, че красавицата била убита

Мълвата свързваше името й със сина на Първия, който поддържал интимни отношения с Татяна.

Според недобросъвестни писачи, прикрити клакьори на клана Живкови, в клюката нямало грам достоверност. Дала й зелена улица майката на загиналата - тв журналистката Крася Титянова. На пресконференция в края на 1989 г. тя се изцепила, че Владимир Живков вероятно имал пръст в мистериозния край на дъщеря й. После обаче, твърдят писачите, на разпит от 9 януари 1990 г. родителката си взела думите обратно и казала, че Татяна изобщо не познавала никого от фамилията Живкови. Кой лъже и кой маже?

По сведение на племенницата Евгения  Живкова : “Вуйчо ми Владимир има малък магазин за козметика, женен е втори път пак за българка и има дъщеря от този брак”. А кога и къде Владко натрупа 38 години трудов стаж за да вземе 910 лева пенсия -максималната за момента?