Преди повече от десет години открих Венета Божинова в стара кооперация в центъра на София. Внучката на Ботев (лека й пръст, тя почина) носеше името на баба си Венета и бе дъщеря на доведения син на войводата – Димитър. Щом ръзбра за какво я търся, усмивката й грейна: „Всеки разговор на баба ми започваше и свършваше с думите – Христо беше велик човек! Решаваше всичко бързо и умно за годините си... От баба зная, че не е пушел, но е пиел много кафета”.
Обикновено Ботев вечер се прибирал при семейството си, което много обичал. Като съпруг бил изключително отзивчив, сърдечен, всеотдаен. Ако не достигало яденето на софрата, че живеел в недоимък като всеки хъш, давал своя пай на Димитър и на Венета. Макар и доведен син, по-късно Димитър винаги говорел с преклонение към Ботев. Малкият Митко бил трудолюбив и дисциплиниран, затова поетът споделил с Венета: „Обичам го не само, че е твое чедо, а щото има способности и ще стане човек! Венета била много щастлива, че двамата мъже се сприятелили.
„А защо Ботев и Венета не са се венчали?”, попитах внучката на революционера. „А вие как виждате, това гордо чело, надживяло времето си с цял век, да коленичи пред някой от омразните му полуграмотни попове а да му целуне ръка?”, отговори ми Венета-младша. Макар и в недоимък, баба Венета смятала живота сис с Ботев за „най-щастливото време”. Такова било то и за внучката, когато за 100-годишнината от смъртта на поета тя разказала в книга за ботевото семейство.
Баба Венета Ботева си отишла от този святмного огорчена – след Освобождението „тогавашните управници й дадоха 30-тина лева пенсия, която тя наричаше подаяние”...
„Най-горда бях през 1971 г., когато посетих село Задунаевка до Одеса, където дядо е бил учител”, спомни си Венета Божинова и продължи: „Минавах през шпалир от хора, които мълвяха: „Ето внучка Ботева!” И ми свалиха шапки. Това бе неописуема радост – те сваляха шапки не за мен, естествено, а нему – на Христо Ботев!...”
Все още няма коментари