Нямахме таблети, играехме на фунийки, ластик и дама  

По време на разходка в столичен парк станах свидетел на две дечица, които се скараха за таблета и телефона. Майката въведе ред набързо и те се кротнаха до нея, вперени в електрониката си. Та си спомних нашето детство в соца, децата на 60-те и 70-те години. Дето почти не се задържахме пред телевизорите „Опера“. Прекъсвахме игрите си, за да гледаме детските сериали „Фюри“, „Вилхелм Тел“, и „Робин Худ“, „Патафил и Филопат“. И след това отново излизахме на улицата, където довършвахме започнатото мачле. Или яхвахме балканчето, което оставяхме във входа. Продължавахме игрите с топка на ръбче, а момичетата на ластик и дама.

Да сте видели по улиците и градините днес разчертана с тебешир или просто с камък дама на асфалта. Ами игрите с фунийки, които си бяха и малко опасни, но масово пренебрегвахме забраните. Момчешките игри на топчета, в които имаше и елементи на хазарт, защото се залагаше в разчертан на пясъка триъгълник и по-сръчните обикновено обираха всички топчета. А топчетата си имаха наименования – абета, гуди, сирийчета. През зимата масово са пързаляхме със засилка на ледените пързалки по обувки. Коментирахме и чакахме с нетърпение всеки индиански филм. Сигурен съм, че като деца знаехме повече за италианското и френското кино отколкото днешните деца знаят за киното въобще. А помните ли ужаса да пишеш домашно или още по-страшното – да правиш диктовка в клас с т. нар. автоматични писалки. Българско производство, с мастилен резервоар. Мастилото им свършваше или изтичаше наведнъж в най-неподходящия момент. Незабравими са плезирите и бозата в кварталните сладкарници. Плезирът е вафлена фунийка пълна с шоколадов крем и твърда шоколадова глазура. И още много неща, които правеха детството ни далеч по-разнообразно и вълнуващо.
 
Мишо Кьосев, Варна