Държавна сигурност конфискува дневника на Константин Стоилов

На 5 октомври 1853 г. в Пловдив е роден Константин Стоилов Константинов. Той е политик и държавник.
Един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно – на основаната от него Народна партия. Два пъти министър-председател на България (1887, 1894-1899).
 
Нелепо е да се твърди, че Константин Стоилов е бил безукорен човек и държавник, който рядко е допускал грешки в дългогодишната си практика, европейски политик, ратуващ за просперираща и силна България, с визионерско и мащабно мислене, каквито са мидерните исторически тенденции.

Блестяща по този повод е сатирата на Захарий Стоянов „Българският Кавур“ от 1882 г., която липсва в авторитетните справочници. Но пък Джендо е точен и почтен с фактите. Точно защото описва важен и известен исторически факт – преминаването на Стоилов във войската през 1881 г., когато получава и прословутите си ефрейторски пагони, а и тъй като прави незабравим и ярък портрет на пъчещия се консерватор, препасал сабя и надянал шинел,с които явно е щял да брани извършения по негово внушение държавен преврат от 27 април 1881 г.
На 10 октомври 1887 г. в Цариград Константин Стоилов се сгодява за Христина Тъпчилещова, дъщеря на един от най-богатите българи – търговеца Христо Тъпчилещов от Калофер, виден участник в борбата за църковна независимост. Сватбата е на 31 януари 1888 г. Кумуват братът на младоженката Петко и лелята на младоженеца – Хараклия. Венчалният обред е извършен в Цариград лично от Екзарх Йосиф в бащиния дом на булката в богатия квартал „Фенер“. Константин е на 35 години, Христина – на 23. Тя се превръща в негова вярна спътница.

Изключително важна роля в живота на младото семейство играе братът на Христина – Петко Тъпчилещов, с прозвище Петух, съученик на Константин от Робърт колеж и началник на кабинета на Стоилов по време на управлението му.

Стоилов е силно привързан към семейството си, той е предан син, съпруг и баща. С Христина редовно ходят на семейни ваканции в Европа, където посещават театрални и оперни спектакли в Париж и Виена. Любимо място за семейни ваканции е Рилският манастир. Стоилов почита религиозните канони, на работната му маса е иконата на свети Иван Рилски. 

В задружното семейство се раждат и израстват пет деца: четирима синове – Стоил, Христо, Петко и Борис, и дъщерята Мария.

За възпитанието и обучението на децата се наемат гувернантки от Виена. 

След като Стоилов става министър, през 1895-1897 г. семейството си построява нова къща на улица „Шипка“ с изискано виенско обзавеждане. Сега на нейно място се издига северното крило на Софийския университет.

След неочакваната ранна смърт на Стоилов на 23 март 1901 г. съпругата му се оказва с дългове от 102 000 златни лева. Явно министерската заплата на Стоилов от 1750 лева не е била достатъчна за издръжката на седемчленното семейство и за изплащането на заемите.

 За да плати дълговете, Христина продава фамилните ценности – златни украшения със скъпоценни камъни, и най-ценните ордени на Константин Стоилов, оценени на 35 000 френски франка. Христина изплаща заемите на съпруга си до 1917 г.

През 1925-а Христина построява нова къща на улица „Венелин“ 7 в София, където се премества заедно с децата си.

Четиримата синове на Стоилов, също като баща си, учат в Германия, участват в Първата световна война и имат ордени за храброст. За разлика от баща си обаче синовете не се занимават с политика. Най-големият – Стоил, става дипломат, работи в представителствата ни в Рим, Будапеща, Виена и Белград, където умира през 1941 г. Семейството му не се връща в България след 1944-та. Потомците на дъщеря му Христина живеят в Съединените американски щати.

Христо е юрист като баща си, от 1934 до 1944 г. е помощник-кмет на София. Дъщеря му Евгения е фотограф. Работила е в Радио „Свободна Европа“. Синът Петко е архитект, а най-малкият, Борис – електроинженер. Единствената дъщеря на Стоилов – Мария, се жени за морския офицер Карл Трънка от семейство на емигрирали у нас чехи. Имат две дъщери – Христина и Мария.

Една от най-големите заслуги на семейството пред българската история е успешното съхраняване на огромния личен архив на Константин Стоилов, сред който е изключително ценният му дневник, писан на старонемска стенография.

През 1960 г. офицери на Държавна сигурност конфискуват 85 папки от архива на Стоилов, обявен за народен враг. Близките опазват част от документите. През 1995 г. внучката на политика – Христина Джидрова, дарява останала част от документите на Централния държавен архив. Дневникът на Константин Стоилов е издаден през 1996 г.