43 години от извеждането на българска апаратура в Космоса

Първото научно звено за организирани космически изследвания в България, наречено Група по физика на Космоса е създадено на 1.11.1969 година към Президиума на БАН с ръководител акад. Любомир Кръстанов, директор на Геофизичния институт на БАН. Идеолог и фактически създател на ГФК е акад. Кирил Серафимов, който знаейки дългосрочната перспектива за развитие на групата, я е структурирал от млади хора. Сред първите назначени сътрудници в нея са били току що завършилите ТУ - София и разпределени в БАН електроинженерки Таня Иванова и Мария Петрунова. От Ядрения център на БАН е привлечен за ръководител на малкия колектив с конкурс за научен сътрудник инж. Стефан Чапкънов. Техническото изпълнение е поверено на майстор- специалистите Георги Соколов, Георги Карамишев и Славка Лесева. Въпреки, че средната възраст на специалистите в новосъздаденото научно звено е под 25 години, им е възложена отговорна мисия - проектирането на първия български космически прибор и полагането на основите на космическото уредостроене в България.

Научното ръководство в областта на физиката на околоземното пространство поемат изтъкнати учени от секция "Физика на йоносферата": акад. Кирил Серафимов, доц. Димитър Самарджиев и проф. Иван Кутиев. Акад. Кирил Серафимов, наричан днес „бащата на българската космонавтика”.

Първият български космически прибор, наречен П1, е предназначен за директно измерване на параметрите на йоносферната плазма около спътника „Интеркосмос - 8”. Блокът електроника е монтиран под защитната обвивка на спътника, а на дълги разгъваеми щанги отвън, за да бъдат избегнати смущенията около корпуса, са монтирани датчиците - цилиндрична сонда на Ленгмюр (ЦСЛ) за измерване на електронната компонента и два сферични йонни уловителя (СЙУ) - за йонната компонента.

В йоносферата под въздействието на слънчевите лъчи от неутралните атоми и молекули на разредената атмосфера се отделят електрони и те се превръщат в положителни йони, чиято концентрация е изключително малка. Електронните системи на П1 генерират необходимите напрежения за електродите на сондите за привличане на съответните частици (компоненти) от заобикалящата ги плазма. Същевременно високочувствителни усилватели измерват тока, породен от тези частици, а от получените волт-амперни характеристики могат да бъдат определени температурата и концентрацията на йоните и електроните, както и масовия състав.

Електрониката на прибора П1 е осъществена предимно с елементи - българско производство: благоевградски МОС-интегрални схеми, айтоски съпротивления, кюстендилски 20 кондензатори, севлиевски проводници. Гордост на учените от БАН по това време, тъй като апаратурата е изработена висококачествено, за да може да издържи огромните натоварващи вибрационни, ударни, температурни, електромагнитни и други тежки приемо-предавателни изпитания в София и в Москва за да бъде качена на борда.

С „Интеркосмос - 8” е изстреляна и апаратура за измерване параметрите на йоносферната плазма чрез други методи, разработена от учени от Чехословакия (измерител на електронната температура КМ-1), ГДР (радиопредавател "Маяк") и СССР. Едновременно с работата на бордовата научна апаратура на спътника, обширни изследвания на параметрите на високата атмосфера и йоносферата са се провели с помощта на земни йоносферни станции, разположени в Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния.

През същата година България е включена в ранглистата на ООН като 18-та космическа страна. За 25 години България е извела в Космоса 50 апарата.

Изп. материали: "Първата българска космическа апаратура" Таня Иванова