На 23 октомври 1893 г. в Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1895 г. обаче в България е създаден и легален Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).
Така още в пелени, освободителното движение в Македония и Одринска Тракия има два центъра, между които се създават остри противоречия и конфликти, а основният е "Кой ще води бащината дружина?".
През 1897 г. се основава друга организация - Българско тайно революционно братство в Турция. Тя също излиза със свои претенции, но през 1899 г. членовете на братството се вливат във ВМОРО.
След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. в македонското движение релефно се оформят две течения. Лявото водят Яне Сандански, Христо Чернопеев, Димо Хаджидимов, Михаил Герджиков и още неколцина, а дясното е с лидери Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов.
Споровете не са само словесни, все по-често се появява изкушението да проговорят револвера или камата.
Временното задгранично представителство на ВМОРО в България, съставено от Гарванов, Матов и Сарафов, организирано през 1907 г. провежда активна дейност по редовното изпращане на чети в Македония с финансовата подкрепа на двореца. Това предизвиква острата реакция на левичарите и подписването на смъртните им присъди. В публикуваното през ноември 1907 г. писмо от серчани, сред обвиненията срещу Гарванов и Сарафов е и това, че те „съвместно с българското правителство инспирират безразборното нахлуване на масови чети във вътрешността“. Издадена е и смъртна присъда, която е подписана от Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижовски и Александър Буйнов.
Клането започва на ул. "Осогово" 36.
За екзекутор е избран Тодор Паница. Дясна ръка на Яне Сандански, той е шетал из Кумановско, Скопско и Кратовско. Бил е помощник-войвода в четата на Михаил Даев. Когато се нагърбва да изпълни присъдите, Паница е драмски околийски войвода.
На 28 ноември 1907 г. палачът и жертвите имат среща на ул. "Осогово" 36 в София. Към 23 часа по особено жесток начин Паница ликвидира Гарванов и Сарафов. Матов се спасява, тъй като не идва на явката.
Двойното убийство поставя началото на кървав летопис, изродил се в своеобразна македонска вендета. "Преврати станаха, войни и национални катастрофи се заредиха, Македония се разпокъса и промени потисниците си, но вендетата не умряха", пише хронистът на движението Христо Силянов.
Все още няма коментари