Не изхвърляйте мартеници, на лошо е  

Етнолозите разказват, че в представите на българите пролетта и лятото са били свързани в един сезон и хората са посрещали лятото на 1 март, когато на село започвала и новата стопанска година. Известно е, че пробуждането на природата за нов живот вдъхва надежда за богата реколта и за щастие през идващите дни. Заедно с радостта от настъпващата селскостопанска година идва и страхът от капризите на времето. Поради тази причина един от най-известните обичаи, свързани с този първи ден на лятото, е киченето с мартеници. В миналото мартеницата е изпълнявала ролята на амулет, който задължително е трябвало да предпази този, който я носи, от беди и нещастие.

Мартеницата като всеки един дар е вид амулет, който има способността да репродуцира здраве и благополучие, така че той трябва да е наситен с изключително положителни емоции. В различните области на страната мартениците се носят според традицията. В някои краища ги носят три дни, в други райони ги свалят, когато видят първия щъркел или лястовица.

Навремето са ги носели, докато започне жътвата. Има едно правило – мартеничката никога не се хвърля, защото се вярва, че ако човек го направи, то той си изхвърля и късмета. Мартеницата задължително се закача на плодно дърво. Докато се носи, трябва да е на ръката или на гърдите. Има правило за неженени хора тя да се слага от лявата страна, а за женени – на дясната. В миналото дори е имало практика мартеницата да се окача на колана на мъжа отново като гаранция за плодородие.