Ако можех да пускам по стотинка всеки път, когато чуя това обяснение от някого... Но ето изненадващото нещо, в което се убедих: Мързелът е мит!
Това пише психологът Лора Милър в статия за издание за психология. Ето какви са нейните изводи: „Мързел“ е често употребявано определение, което по никакъв начин не ни помага да разберем защо хората не полагат нужните усилия, за да направят това, което искат, или това, което се очаква от тях, пише "Фактибг". Ако отделим време да проучим какво всъщност стои зад протакането и отбягването, ще открием цял набор от по-сложни проблеми.
1. Нужда от грижи. Всички искаме някой да се грижи за нас. Но има хора, които не знаят как да изразят желанието си директно и започват да се държат като безполезни, за да накарат другите да правят нещата вместо тях.
Един човек не може да изглади една риза за сватба, знаейки, че приятелката му ще се ядоса и ще го направи вместо него, макар и оплаквайки се от неговия мързел. Но това ще го накара да се почувства обгрижван, без да трябва да си признае директно, че се нуждае от това. Недостатъкът на тази тактика е, че ако я използвате прекалено много, това може да вбеси околните, които могат да се почувстват принудени, или самите те да имат нужда от малко грижи.
2. Страх от очаквания. Хората, които „си поставят летвата ниско“ често го правят, за да попречат на другите да имат високи очаквания. Една от пациентките ми рядко правеше планове и си беше изградила образ на „мързелива“, така че другите да планират вместо нея. Следователно тя имаше свободата да се появи или не, когато й хрумне. Така тя избягваше всякакъв ангажимент, а хората около нея ставаха уязвими, като й осигуряваха безгрижно отношение.
3. Страх от провал. Много хора сами си пречат, отлагайки преследването на цели, например да си намерят по-добра работа, защото имат прекалено ниска себеоценка. Те се страхуват, че ако положат усилие, истинската им неадекватност ще се разкрие, а това би било опустошително. Затова предпочитат да не опитват. Всички сме се сблъсквали с тази стратегия.
4. Страх от успеха. Този брат на страха от провал е съвсем истински: Много хора несъзнателно се притесняват, че ще постигнат успех за сметка на някой друг. Те се стремят да избегнат потенциалния конфликт, като не се придвижват напред.
Представете си например жена, омъжена за традиционалист, която получава повишение и започва да печели много повече от него. Или човек, който произхожда от семейство на алкохолици и решава да стане трезвеник. Тези цели изглеждат страхотно на пръв поглед, но напрежението във взаимоотношенията може да е стресиращо за много хора.
5. Пасивно-агресивно общуване. Страхът от конфликти е дълбоко заложен в много от нас. Притесняваме се, че директният израз на нашето раздразнение ще нарани и ще разруши отношенията. Хората, които избягват конфликтите често крият дълбоко недоволствата си. Повечето пъти ги изразяват индиректно чрез „мързел“, разтакавайки се по начин, който може да подразни околните.
Когато една жена се чувства пренебрегната от съпруга си, тя започва по-рядко да готви и още по-рядко да изпитва нужда от секс. Тя смята, че просто „я мързи“. Но това обяснение скрива от нея по-големия проблем за липсата на удовлетворение и несъзнателното й желание да го накара да се почувства също толкова пренебрегнат, колкото и тя.
6.Депресия. Най-честите симптоми на депресията включват липса на мотивация, умора, анхедония (липса на удоволствие от неща, които човек е харесвал в миналото). Критикувайки се заради „мързела“ си, човек може да пропусне някои от признаците на депресията, сигнализиращи, че има нужда от лечение.
Хората, които страдат от депресия, обикновено се чувстват блокирали. Гневът, който изпитват към себе си заради състоянието си, влошава депресията. Самообвиненията в „мързел“ са често срещани сред хората, които страдат от депресия.
7. Нужда от спокойствие. Много хора погрешно предполагат, че винаги трябва да действат на пълна пара и се обвиняват, че са „мързеливи“, когато тялото и умът им изключат в знак на протест. Нашата култура възлага прекалено много на продуктивността и неуморния труд. Истината е, че всеки има нужда от време, за да се отпусне и възстанови.
Ако мислите, че сте мързеливи, опитайте се да разгледате поведението си като за симптом на някой от изброените проблеми, отколкото като проблем сам по себе си.
Колкото повече научавате за мотивацията си, толкова повече ще можете сами да се справите със себе си. Възможно ли е да направите това, което избягвате, по-управляемо? Има ли някой, от когото можете да потърсите помощ?
И преди всичко, спрете да се критикувате, че сте „мързеливи“. Хората, които гледат на себе си по този начин, обикновено се чувстват притиснати от собственото си поведение. Осъзнаването на по-дълбоките причини може да бъде изключително освобождаващо.
Все още няма коментари